— Знам кой е моят път — рекох, без да откъсвам очи от нейните. — Да се уча от баща си и да служа на Сива. Това искам.
И Ая, помислих си.
— Какво знаеш за меджаите? — попита Кхенса.
Въпросът й дойде изневиделица. Занемях от изненада.
Ая проговори вместо мен — бях й благодарен, макар и малко стъписан.
— Защо?
Кхенса кимна бавно в отговор на навременната й намеса, ала продължи да ме наблюдава.
— Защото ако не знаеш нищо за меджаите, Байек, значи не знаеш нищо за своя път. Всичко, в което вярваш… Е, не бих казала, че е лъжа, но определено не е цялата истина.
Обзе ме раздразнение, заплашващо да прерасне в гняв.
— Кажи ми я ти тогава!
Каза ми я.
И разбрах.
28
— Баща ти е меджай.
Преглътнах. Не знаех дори какво е меджай, но се чух да изричам, долавяйки сам объркването в гласа си:
— Невъзможно.
— Но е така, Байек — каза Кхенса.
— Те не съществуват вече — намеси се бързо Ая. — Изчезнали са преди години.
Поне тя знаеше нещо. Това ме окуражи някак си. Истина, с която да се успокоя. Докато се опомнях, Кхенса проговори:
— Не съвсем, не всички.
— Чакай — прекъснах я, преди разговорът да ми убегне: — Какво точно е меджай? Някакъв воин ли? Защитник?
Кхенса кимна.
— Да, защитник. Те са — или са били — причината хората да уважават гробниците. И не само. Пазели са подобни неща. Като закрилник баща ти е дал обет да пази храмовете в Сива, а и целия град от всякакви сили, действащи срещу него или срещу целите на меджаите. Трябва да разбереш обаче, че дългът на меджая далеч надхвърля това. Меджаите са закрилници, не стражи. Не само на Сива, но и на начин на живот. Баща ти е закрилник на Египет.
— Какъв начин на живот? — попита подозрително Ая.
— Враговете ни го наричат „стария ред“, сякаш е нещо лошо и понеже е стар, значи е отживелица.
Сенките на пламъците потрепваха по стената в непонятна за мен пантомима. Погледнах към Ая. Оставих я да задава въпросите си — и тя, не по-малко от мен, беше част от тази история.
— Може би са прави. Може би е така — отвърна Ая и поизправи рамене; думите й не прозвучаха предизвикателно, но определено бяха директни.
Кхенса поклати спокойно глава.
— Няма система, нова или стара, без недостатъци — отбеляза тя. Сред всичките й умения изпъкваше способността да разбира проницателно хората. Кхенса продължи уверено: — Старите обичаи несъмнено се нуждаят от обновление, възгледите — от преоценка, но… — Вдигна показалец. — Но те са съществували хиляди години, укрепвайки вярата, че сме на тази земя, за да работим заедно, почитайки боговете, а не просто да трупаме богатства и престиж. Знаем какво си мислиш — обърна се към Ая. — Мислиш се за много просветена. Сигурно си се отрекла от боговете.
— Не съм — отвърна бързо Ая, макар и двамата да знаехме, че това не е чистата истина; думите й прозвучаха неубедително, дори Тута я стрелна с поглед.
Кхенса обаче се усмихна.
— Добре е човек да си задава въпроси. Разбирам, че за теб съмнението е равносилно на любознателност.
Повдигнах вежди, спомнил си как навремето Кхенса ме хокаше, че й досаждам с постоянните си въпроси. Тя ловко подритна камъче, което отскочи от крака ми и падна в огъня.
— Мълчи! — скастри ме тя; десетки пъти я бях чувал да изрича ласкаво тази дума, усмихнах се без никакво разкаяние и се почувствах отново на позната територия.
— Хората от моето племе също подлагат на съмнение много неща. Всеки го прави. Промяната е растеж. Единственият начин за оцеляване. Ала това не значи да отхвърляме всичко. — Кхенса се вгледа отнесено в огъня. — В ритуалите, в традициите има красота. Те ни опазваха живи. Разчитаме на тях. Не бива обаче да им позволяваме да се превръщат в окови, които ни забавят, повличат ни надолу. — Сви пръсти, имитирайки коняр, обуздаващ конски впряг. — Животът в града, на едно място, води до застой, а това улеснява егоизма, користта, разврата. Градовете са красиви — усмихна се криво на Ая с искрено възхищение в очите. — Но подхранват и лоши неща. Бързо могат да станат свят, където богатите и могъщите създават паметници на суетата си, издигат дори цели градове в своя възхвала.
— Не бива да виним боговете — рече с глух глас Ая и въздъхна; не беше споделяла тази мисъл с мен, ала явно не беше нова за нея. — А хората.
Кхенса я погледна съчувствено и се обърна към мен:
— Байек, в това вярва баща ти, в това вярва и нашето племе. Все още мнозина отстояват убежденията на меджаите. Разузнавачът ни Нека ми каза, че на остров Елефантина държали в затвора мъж, който твърдял, че е меджай. Всички, привлечени от каузата на меджаите обаче, се нуждаят от водач, и то от кръвната линия на закрилниците, истинските меджай. Някой ден може би ти ще им покажеш пътя, Байек.