Убеждението е част от духа и светогледа. В това бях сигурен. И знаех, че Ая би се съгласила с мен — все пак тя ме беше запознала със съвременните философи и поети. Междувременно имаше много още да уча.
— Какво ще правиш сега? — попита ме Кхенса.
Свих рамене.
— Каквото правех. Ще продължа да трупам опит, докато търся татко. Ще уча.
Буквално почувствах одобрителната усмивка на Ая — бърз поглед към нея потвърди правотата ми.
— Този меджай в Елефантина… — вметна Ая. — Дали може да ни помогне?
Кхенса явно се съмняваше.
— Малко вероятно е затворникът да е истински меджай. По-скоро е самозванец, присвоил си принадлежност към древния път, без да разбира историята му. Има ги много. А и как ще се доберете до него?
— С твоя помощ.
Кхенса закима замислено. Надеждата ми не я изненада.
— Мислехме, че заминаването на Сабу е свързано с твоето пребиваване тук — подкрепи ме Ая.
— Съжалявам, че ви разочаровах.
— Но си тук заради татко, нали? — предположих. — Вярно ли е, че твоите хора са решили да тръгнат по дирите на Мена?
Кхенса кимна.
— Къде е той тогава? Мъртъв? Наблизо? Къде?
— Близо е — отвърна тя. — От шест години не е напускал убежището си, но мислим, че се готви за път. Разузнавачът ми Нека го следи.
— Не бива да губиш следите му — казах бързо, може би прекалено напористо, и веднага сведох глава; нямах право да се разпореждам с Кхенса.
Тя сбърчи вежди, явно съгласна, че се разкайвам основателно.
— Заслужаваш плесница за това опасение. Докато си се приличал на слънце, чудейки се защо баща ти не те учи да размахваш сабя, аз гледах как хората на Мена избиват семейството ми. Водихме дълга, изтощителна война, Байек. Не възнамерявам да го пусна да си отиде, а ако си мислиш, че ще се появиш тук и ще ме поучаваш как да си върша работата…
— Извинявай — казах най-искрено.
Нападението на Мена бе хвърлило дълга сянка върху живота ми; още помнех ясно как кривогледият мъж се беше вмъкнал през прозореца ми и ме беше смразил от страх… последствията за Кхенса обаче бяха далеч по-осезаеми.
— Значи той съществува? — добавих след дълго мълчание.
— Мена ли?
— Искам да кажа, не е мит или група хора. Измишльотина за сплашване на децата, които не искат да си лягат вечер?
— О, не, нищо подобно — каза Кхенса и замислено сръчка огъня, примигвайки леко, когато пламъците заподскачаха. — Успял си да стигнеш дотук — обърна се най-после тя към Тута. — Ще успееш ли да намериш кон и каруца?
Тута кимна ентусиазиран.
След два дни имахме кон и каруца.
30
Преди да тръгнем, с Ая посетихме отново Нитокрис. Минахме край стражите в Храма на Карнак и край групите работници, докато стигнем до светилището, където тя ни посрещна, сякаш ни е очаквала, и ни заведе да седнем на същото място.
— Е — озари ни с ведрата си усмивка, поглеждайки от мен към Ая и после пак към мен. — Върнахте се.
— Каза, че има още много да уча… — не довърших, забелязал мъдрата й, някак тъжна усмивка. — Сега разбирам. Научихме за меджаите и че пътят ми се простира по-далеч от закрилата на Сива.
— И ти ще поемеш по него, така ли? — попита ме жрицата.
— Иска ми се да бях узнал по-рано — отвърнах.
Сенчестият храм ми даваше утеха; лекият ветрец, полъхващ в залите, охлаждаше кожата ми. Въпреки негодуванието, че са крили истината от мен, мястото ме успокояваше. Помагаше ми да събера мислите си.
— Не е малка отговорност да поемеш по пътя на меджая — рече жрицата. — Меджаите не са просто пазачи или закрилници. Те са застъпници, както сигурно са ти казали, на древна идея, ала дългът ти не се изчерпва и с това. Задачата ти като меджай не е просто да пазиш старините, а и равновесието и справедливостта. Ще почиташ Амон. Ще бъдеш въплъщение на Маат, древната вяра в истината и хармонията.
Осъзнах, че съм затаил дъх, и се насилих да издишвам и да вдишвам бавно и равномерно. Най-сетне. Разбираема, ясна информация. Нещо, на което да разчитам.
— Навремето всички египтяни прилагаха принципите на Маат в живота си и ги съблюдаваха, но устремът към модерното погуби тези неща, както и много други. Тези принципи обаче ни правят добри, Байек, син на Сабу, и като меджай твой дълг е не само да ги пазиш и да ги разпространяваш, а да бъдеш тяхно олицетворение. Ти си тези принципи, разбираш ли?
Кимнах. Това можеше да ми послужи като опора — отправна точка, от която да извличам заключения; крайна цел, сътворяваща живота ми. Да бъда добър. Да защитавам невинните. Да поразявам злите. Да живея ден по ден, ала и да не изпускам от поглед бъдещето.