Последвахме я и видяхме двама мъже да издърпват трети — нубиец — от каруцата. Повлякоха го към най-малката от трите постройки. Главата му беше клюмнала назад, дори отдалеч личеше, че бере душа.
— Нека — процеди през зъби Кхенса. — Богове! Заловили са го! — Ръката й се сключи в юмрук и за миг, преди да се овладее, забелязах, че трепери от ярост и отчаяние. — Измъчвали са го — просъска с гневна безпомощност.
Тогава се върна Сети. Беше обходил възвишението, за да разучи къде са разположени стражите на Мена. Кхенса пристъпи безшумно към него. Той веднага долови, че нещо не е наред, и наклонил глава, я погледна втренчено.
— Какво става, Кхенса?
Тя не хаби думи. Не захароса новината.
— Държат Нека в една от постройките. Измъчвали са го. И ще го измъчват още.
Въздействието върху Сети бе силно — цялото му тяло се напрегна, сякаш се готвеше да скочи от скалата, после се сниши, готов да се прокрадне надолу.
— Тръгваме! — каза. — Отиваме да го спасим!
— Не още — възпря го твърдо Кхенса.
Беше по-млада от него — хрумна ми, че от цялата ни група само Тута е по-млад от нея — но думите й прозвучаха властно и накараха Сети да замълчи, поне за известно време.
Кхенса ни даде знак да приближим.
— Ще слезем в равнината и ще обсъдим какво да правим. Не бива да привличаме вниманието им. А ти — посочи Сети — стой мирен, за да не умрем до един.
Той кимна неохотно. Петимата слязохме по планинския склон.
31
В подножието на планината Ая, Тута и аз се отдалечихме на няколко крачки от нубийците, които бяха застанали един срещу друг и се измерваха с погледи.
— Отивам там — избухна Сети; чувствата, сдържани, докато слизахме, се изляха отведнъж. — Нека ми е брат. Кръвен брат. Помниш ли какво каза край огъня? Говореше колко важна е кръвната връзка. Е, не ми пречи да изпълня братския си дълг!
Кхенса улови ръцете му и те се разтърсиха от гняв.
— Не бива да действаме необмислено. Ще те убият. Има страж на пътя. Друг над главата ти. Да не споменаваме мъжете в лагера. Не съм виждала по-добър стрелец от теб, знам, че ще отнесеш неколцина със себе си, но все пак си един. Ще умреш, детето ти ще остане без баща и Нека също ще умре. Какъв е смисълът? Мена ще се възземе отново.
Сети се отдръпна от нея.
— Какво предлагаш? Да оставим Нека там? Или да се върнем в Тива и да вземем подкрепления — болния ти дядо и бременната ми жена? Не съм сам, не забравяй. Ти си тук. Тук са и приятелите ти от Тива.
Кхенса заби дръжката на копието си в земята и се обърна към нас, сякаш ни вижда за пръв път. Отворих уста да проговоря, да потвърдя, че можем да помогнем. Ая ме изпревари:
— Ще се справим. Позволи ни да се докажем пред теб.
Кхенса поклати глава.
— Останали са малцина меджаи. Не искам да нося отговорност за смъртта на един от последните. Не, благодаря.
— Ще му помогнеш да се превърне в меджай — настоя Ая.
Думите й ме изненадаха, но и стоплиха сърцето ми. Мислех, че не вярва в идеята, символизирана от меджаите. Може би за нея моето желание бе по-важно от всичко.
— Това е самоубийство. От петима ни само двама имат…
— Какво? — прекъсна я напористо Ая.
Кхенса си пое дълбоко дъх, измервайки я със спокоен поглед.
— Добре… Убивала ли си човек? А той?
Ая поклати глава и на свой ред вдиша дълбоко. Знаех какво ще последва. Веднага разбрах, че се готови за спор и няма да се откаже.
— Това ли е да си меджай? Да убиваш? Друго не би ли те убедило?
Въпросът прозвуча настойчиво. Честен, искрен въпрос.
Забелязах, че Кхенса се вслушва внимателно.
— Не е само това, разбира се — отвърна тя. — Но когато се налага, меджаят трябва да убива, без да трепне, без колебания и с пълното съзнание, че няма друг изход. Можеш ли да го направиш, Байек? — Пристъпи към мен и сложи длан на гърдите ми. — Какво ти говори сърцето?
Замислих се за кривогледия мъж — Макета, вече знаех името му. Замислих се за Мена, за татко и за меджаите. Замислих се за бащата на Тута, години наред тероризирал семейството си. Семейство, което неотдавна бях видял щастливо и в безопасност.
Изправих рамене — знаех отговора. А Кхенса — с присъщата си прозорливост — разбра, преди да проговоря. Кимна ми окуражително и с облекчение. Тогава се намеси Сети с глас, пресекващ от сдържани чувства:
— Нали знаеш какво ще направят, Кхенса? Какво ще му причинят?
— Да — отговори тихо тя. — Но брат ти няма да проговори. Нека ще умре, но няма да им каже къде живеем.