Стигнахме до склада и спряхме. Спогледахме се, вдъхвайки си смелост, в очакване да проехти вик. Никой обаче не вдигна тревога. Отдъхнахме си и огледахме вратата на склада, залостена с дървено копие, прокарано през халка в якото дърво. Издърпахме го леко и безшумно и след секунди вратата се открехна с проскърцване — разкривихме лица при звука, сторил ни се като гръмотевица.
После отворихме вратата и за пръв път се зарадвахме на лунната светлина, която нахлу вътре и ни показа Нека. Сигурно щеше да прилича на брат си, ако едното му око не беше затворено, посиняло и подуто и ако бузите и челото му не бяха ожулени. По гърдите му имаше рани от нож, явно нанасяни бавно и мъчително една след друга.
И все пак когато ни видя, здравото му око се разтвори широко и пресъхналите му устни се разтегнаха в усмивка. Макар и с вързани ръце и крака, видяхме как сяда с изправени рамене и си поехме облекчено дъх.
— Сети? — прошепна той.
— Покрива ни от скалите — отговори Кхенса, клекна до него, извади ножа си и го развърза с един замах.
Нека разтри китки, докосна окото си и потрепери.
— Боля ли много? — попита Кхенса.
Протегна колебливо пръсти към раните по гърдите му, но той улови ръката й и я задържа.
— Да — кимна и виждащото му око се замъгли. — Измъчваха ме, но утре, казаха, щяла да започне истинската веселба. — Посочи ме. — Кой е този?
— Това е Байек, син на Сабу — обясни бързо Кхенса, помагайки му да се изправи на крака. — Помага ни заедно с приятелите си. Хайде! Да се махаме оттук?
— Ще си тръгна — изръмжа Нека с потъмняло лице, — ще си тръгна и още как! Но с главата на Мена, забучена на копието ти.
Кхенса поклати глава, бързо и решително.
— Не — рече твърдо. — Малко сме. Ти си ранен. Планът е да те измъкнем невредим оттук и ще го следваме.
— Какво би казал брат ми?
Тя сви устни. Всички знаехме какво би казал брат му, ако беше тук.
— Чакахме възможност да нанесем удар — настоя Нека.
— Трябва ни по-добра възможност.
Кхенса не довърши. Разбрах, че започва да се двоуми. Въпреки риска за малкото останали хора от племето й, наистина обмисляше сериозно възможността да нападне Мена.
— Тук е, Кхенса, шансът да унищожим Мена е в ръцете ти. — Нека кимна с глава към мен, усетил, че мога да я убедя. — Вече сме в лагера му. Стражите са мъртви, нали?
— Да.
— Значи остават седмина. Пет в голямата сграда, Мена и адютантът му в другата. Прикриват ни отгоре. Имаме воини тук. Плюс предимството на изненадата. Сега му е времето, Кхенса. Да го довършим!
Тя вирна брадичка. Не беше необходимо да я увещава повече.
— Искаш да убиеш Мена, за да си отмъстиш, нали? — попита, сочейки белезите по гърдите му.
— Да, сестро, да — призна той.
Тя го погледна с пронизващ, спокоен взор. И поклати глава — едва забележимо.
— Отказвам. На мен се пада честта да убия Мена. Това са условията ми. От теб зависи дали ще ги приемеш.
Крайчецът на устните му се повдигна — начало на усмивка. Той кимна, доверявайки се на преценката й.
— Умееш да се пазариш. Съгласен съм с условията ти. Дай ми лъка си и да вървим.
Тя му даде лъка и след като Нека направи няколко все по-сигурни крачки, излязохме навън.
33
Бързо ни отнеха лесния успех. Не другояче, а понеже един мъж излезе да се изпикае. Планът на Кхенса и Нека щеше да сработи може би, ако не беше мехурът, пълен с бира.
Бяхме излезли от склада и се промъквахме край постройките, а срещу нас Ая и Тута се спотайваха край конюшнята.
Започнаха да махат. Едва след момент разбрах какво правят. Може би очите ми трудно се приспособяваха към тъмнината или не вярвах на видяното. Да, определено махаха. Замижах и се огледах.
Махаха и сочеха.
Втренчих се в сградите и до по-голямата видях един от хората на Мена да се облекчава срещу стената. Върху скалата Сети се беше изправил с опънат лък, готов да стреля, но мъжът се намираше от неподходящата страна на постройката. Не само бе избрал едно от малкото места извън обсега на нубиеца, ами погледнеше ли надясно, щеше да забележи Тута и Ая, а погледнеше ли наляво — Кхенса и Нека.
Да му се не види!
Трескаво и безшумно Кхенса започна да ни сочи да се върнем в склада. Единственият звук в котловината бе струята пикня, шуртяща по стената на бараката.
Вдигаше се пара. Тишина.
После пак шуртене.