Обърна се да си върви, но спря пред прага и попита:
— Как умря?
— Нападнаха го крадци — отговори жената.
— Какво взеха?
— Нищо. — Тя поклати тъжно глава. — Само някакви ръкописи.
35
Преди да умре, ученият Рашиди бе казал на Бион, че Хемон и Сабестет живеят в Джерти. И той отиде там.
В Джерти плати за информация и разбра, че Хемон и момчето живеят като отшелници. Откри също, че старецът се смята за нещо като мистик и е взел момчето, когато било съвсем малко. Слепият сирак просел на улицата, като правел фокуси с чаши. Хемон го видял и останал още по-впечатлен, когато установил, че детето е сляпо.
Двамата се сближили и Хемон приютил Сабестет в дома си. Сега Сабестет бил прехвърлил двайсетте, но макар слепотата да не му пречела, не показвал желание да замине за големия град в търсене на приключения, както са склонни повечето младежи.
Интересна привързаност, помисли си Бион. Непонятна.
Отиде на пазара, купи колан, малка клетка, кошница и медна купа с две дръжки, през които препаса колана. Сложи примамка в клетката и хвана плъх. Сложи го в кошницата и когато падна нощта, откри къщата и зачака двамата й обитатели да заспят.
Понесъл плъха, кошницата и купата, той се прокрадна до предната врата, остави товара си на земята, извади ножа и се заслуша. Отдалеч проехтя крясък на хищна птица. Иначе цареше пълна тишина. Откъм къщата не долиташе нито звук. Мъртвило.
Убиецът се вмъкна вътре безшумен като дим. Спря да се ослуша и очите му да свикнат с непрогледния мрак, преди да предприеме следващия ход.
Усети острие да се впива в гърлото му.
— Сляп съм, разбойнико — чу се глас иззад гърба му, — светът ми е тъмен като твоя, но този нож е моето предимство. Нещо повече — познавам къщата за разлика от теб.
Убиецът застина, усетил, че младият мъж ще използва ножа, ако се наложи. Разбираше обаче, че позволи ли да го обезоръжат, с него е свършено, мисията се проваляше и призванието му да сее смърт е обречено. Не можеше да го допусне.
Все пак той бе Бион, човекоубиецът. Поне ако се вярваше на Рая.
Долови, че друг силует е застанал пред него — старец, чийто безплътен глас се раздаде в чернотата:
— Вземи му ножа, Сабестет.
„Не помръдвай“ — предупреди го острието, притиснало по-болезнено шията му. По гърдите му се плъзна длан, търсейки ножа в ръката му.
— Дай ми го — каза Сабестет близо до ухото му.
Очите на Бион вече бяха свикнали с мрака. Различаваше Хемон, прав до маса, поставена явно като бариера. Изглежда, двамата го очакваха. Не бяха чак такива отшелници, както го уверяваха информаторите — някой ги бе предупредил. Той от своя страна бе проявил небрежност.
Старецът държеше нещо — фенер — готов да го запали, когато разоръжат Бион.
Това нямаше да стане.
Бион позволи на сляпото момче да му вземе ножа; остави кожения ремък да се изхлузи от китката му и повдигна леко ръка, сякаш да помогне.
После се задейства.
С рязко движение на ръката впримчи ремъка около китката на Сабестет, усука го, за да го пристегне болезнено и дръпна нагоре. Ножът на Сабестет се впи в шията му, но Бион отметна глава назад и острието не го нарани. Момчето и Хемон извикаха в един глас. Сабестет размаха диво ножа, но сега Бион дърпаше конците. Използва масата, сложена да го спре. Блъсна гърчещия се Сабестет към нея, сграбчи ръката му с ножа и го блъсна към дървения плот.
Сабестет изкрещя отново — отчаян писък, последван тутакси от болезнено стенание, когато гърбът му се удари в масата. Старецът не бездействаше — закривената му сабя просия мъждиво. След секунда щеше да се нахвърли върху Бион, който тласна Сабестет върху масата и удари с все сила десницата му с ножа върху плота — веднъж, два пъти, докато чу как острието се отърколи с дрънчене настрани; после се зае с другата му ръка, завързана с ремъка на собственото му оръжие.
Сабестет беше зашеметен от болка — твърде зашеметен, за да попречи на Бион да извие ръката му над гърдите и да забие острието в рамото му, приковавайки го към дървения плот на масата.
Старецът вече бе заобиколил масата. Осъзна, че нападението му е изгубило инерция, и промени тактиката. Бързината му впечатли Бион, но въпреки това той беше стар — нехарактерно бърз за годините си, ала не колкото убиеца. Когато Хемон замахна да го съсече със сабята, Бион се сниши с лекота, чувайки как острието изсвистява над главата му, и подкоси краката на стареца. Главата на възрастния мъж се стовари тежко върху каменния под и той изгуби съзнание.