Схватката приключи. Бион опипа шията си — дребно порязване, нищо тревожно. Стенейки, момчето лежеше приковано към масата; торсът му беше превит върху нея, краката му остъргаха немощно плочника и се отпуснаха безжизнено.
Добре.
Бион коленичи до стареца и провери дали сърцето му бие. Усети пулс. Отлично, беше жив. И двамата му трябваха живи за по-нататъшния план. Той излезе да донесе кошницата с плъха и се върна бързо. Запали фенера и затвори вратата.
Чакаше го работа.
36
— Знаеш ли кой съм? — попита Бион.
Помещението се осветяваше от фенера и от огъня, мъждукащ в преносим мангал, поставен наблизо. Имаше само два стола и старецът бе завързан за единия с ръце зад гърба; лицето и брадата му бяха покрити със засъхнала кръв от сцепената глава.
— Знам какво си — отвърна замаян Хемон; дръпна въжето, приковало го към стола и измери Бион с празен поглед. — Ти си краят на живота. Дошъл си тук да вземеш всичко, което сме.
„Да, аз съм смъртта“ — помисли си Бион. Беше хубаво жертвите му да разбират.
— Да, това съм. И повече — кимна той.
— Той няма да ти каже нищо — рече Хемон и наклони глава към масата, където лежеше Сабестет, проснат като за жертвоприношение. Бион му беше завързал краката, разголвайки туниката му на корема и гърдите. После бе сложил плъха под обърнатата медена купа и я беше закопчал с колана върху гърдите на Сабестет.
Чуваха как плъхът се движи под купата, дращи, търси път за бягство.
Повдигайки глава от време на време, Сабестет се опитваше да бъде смел, но издаваше пискливи стонове. Усещаше животното върху голата си плът. Вероятно се досещаше какво е замислил Бион.
— Знам, че няма да проговори — съгласи се Бион. — Ще проговориш ти.
— Няма — поклати глава старецът.
— Да видим… Кажи ми къде са другарите ви. Последните оцелели.
Хемон поклати горчиво глава. Знаеше, че и той, и Сабестет са на крачка от смъртта.
— Няма оцелели. Единствените са пред очите ти. На тръгване оттук ще се поздравиш, че си изтребил последните меджаи.
— Не съм сигурен — отвърна с равен глас Бион. — В Египет има ваши съмишленици, мнозина от които се наричат меджаи.
Пристъпи към огъня и раздуха въглените, които поаленяха в отговор.
— Тези хора не са меджаи, а самозванци, идеалисти или анархисти, отхвърлени от обществото. — Хемон се изплю презрително. — Има ги, вярно, но те не са последователи на веруюто ни.
— В жилите им не тече меджайска кръв, това ли искаш да кажеш? — попита Бион.
Хемон кимна.
— Кръвната линия свършва тук. Свърши със смъртта на съпругата ми и новородения ми син. Убий ме, изгаси последния догарящ пламък на ордена ни и работата ти приключва.
Бион въздъхна. Възхищаваше се от смелостта на стареца, от способността му да отстоява версията си пред лицето на смъртта. Но трябваше да е сигурен, а и…
— Имаш право. Меджаите са на изчезване — каза той. — В Александрия обаче са открили документи, показващи, че ново поколение се подготвя да заеме мястото на старото. Подготвя се възраждане. Твърдиш, че си последният меджай по право. Вече попаднах на един медальон, който доказва обратното. Не ме принуждавай да прибягвам до по-жестоки действия. Кажи ми къде са последните от вашия род.
Хемон поклати глава и Бион разбра, че планът му няма да се окаже излишен.
— Е, тогава и двамата знаем какво следва — каза той. — Слагам горещи въглени върху купата. Тя се нагрява и плъхът се опитва да избяга. Първо се мъчи да прегризе стените й, после се отказва и си прокопава друг път. Как ще избяга плъхът според теб, Хемон?
Сабестет простена. Хемон поклати отново глава, поразен от варварщината на убиеца.
— Болезнено е, Хемон — продължи невъзмутимо Бион. — Зависи кой път ще избере плъхът, но болката понякога е ужасяваща и продължава много дълго. Виждал съм го с очите си. Никому не пожелавам подобна смърт.
Той замълча, замислен, че всъщност му е все едно, но годините — убийствата — го бяха научили, че престореното съчувствие незнайно защо пречупва жертвите още по-успешно.
— Кажи ми къде са последните от вашия род — повтори, питайки се какви ли са най-съкровените, най-дълбоките мисли на Хемон в този момент.
Старецът поклати глава, вече по-неспокоен.
— Не ти е нужна тази диващина. Няма последни. Казах ти. Пред теб съм.
Бион взе ръжена и извади горещ въглен от огъня. Сложи го върху купата. Плъхът реагира веднага; чу се по-силно и по-трескаво дращене. Сабестет проплака. Бион сложи още един въглен, после още един.