Сега обаче недоумяваше защо баща ми е позволил да го заловят.
— Меджаите са велики воини — настоя тя. — Закрилници на египтяните, изкусни в боя. Не виждам как е попаднал в ръцете на чиновници, свикнали да се занимават с негодуващи самозванци, които не разбират каква титла си приписват. А и дори да са го хванали някак, как са разкрили тайната му?
Байек, ти си живял с него петнайсет години, без да знаеш. Просто е нелогично да се е издал неволно, придвижвайки се из вражеска територия. Наистина не разбирам. Нали целта на меджаите е да стоят далеч от чужди погледи и да оказват влияние, укрити в сенките?
Кхенса сви рамене.
— Може да е проявил невнимание, или…
— Невнимателен меджай? — повдигна вежди Ая.
— Или късметът му е изневерил. Лошият късмет застига дори меджаите.
— Но какво общо има това с причината да напусне Сива? — попита Ая.
— Може би нищо — отговорих с пълното съзнание, че предположението ми е малко вероятно.
Ая поклати глава и огледа чертежа на Нека в пясъка.
Оказа се, че е трябвало да обърна внимание на думите й. Всички трябваше да се вслушаме в тях.
42
Същата нощ сънят се върна. Не онзи, в който пронизвах с кама убиеца на Тута, разбирайки в последния момент, че всъщност погубвам Тута. Не. Друг, по-стар кошмар. Онзи с плъховете, които ме нападат в пещерата.
Бяхме в заслоните си — аз с Ая в единия, Кхенса и Нека в другия. С мълчаливото ни съгласие Кхенса и Нека бяха построили и двата. През това време с Ая разпалихме огън и уловихме заек за вечеря. Странно, мислех си, докато ги наблюдавах как работят. Кхенса ме беше научила как да строя заслони и на свой ред аз бях предал наученото на Ая. Като гледахме обаче как двамата нубийци майсторят временния ни дом, си давахме сметка как уменията ни — като камъни, обрасли с бръшлян — са запазили формата си, ала с далеч по-смътни контури отпреди. Кхенса и Нека сякаш ни даваха отново урок — как се изработват подпори от клони, как прътовете се издялкват и заострят бързо и прецизно.
Двамата действаха сръчно, мърморейки, че времето се влошава, и заслоните ни трябва да са издръжливи. Понякога се счепкваха, после се залавяха пак за работа — ту по начина на Кхенса, ту по начина на Нека. Когато приключиха, изядохме заека и решихме, че ни е необходим още един ден за събиране на информация. После се разположихме в заслоните под луната, която посребряваше реката от едната ни страна и гората от другата; въздухът трептеше заплашително, вещаейки буря.
И, да, сънувах. Сънувах плъхове. Само че този път се обърнах да побягна в обратната посока, да изляза от пещерата, пълна с гърчеща се сган; краката ми тупкаха мъчително бавно по неравната, клатушкаща се земя, докато осъзнах, че няма земетресение — Ая ме раздрусваше и шепнеше, коленичила до мен:
— Байек, Байек, събуди се.
Седнах рязко и тя залитна сепната назад. В същия миг я чух — бурята вилнееше отвън; видях как свирепият вятър блъска по стените на заслона, а пясъкът дращи по тях като нокти на чудовище, напиращо се да се вмъкне вътре.
— Какво има? — Ая ми хвърли особен поглед.
В опита да се върна в настоящето, прокарах длан през косата си и пръстите ми усетиха колко е дълга и мръсна.
— О, нищо. Сън.
— Бащата на Тута?
— Не. Плъховете. А ти защо ме събуди?
— Защото има буря — отговори кратко тя.
Погледнах я, отворих уста, но не намирах думи.
— Ще отмине — промърморих най-сетне, проснах се отново върху рогозката и вдигнах завивката до брадичката си. — Заспивай…
Тя се засмя тихичко; очите й блестяха в тъмнината.
— Хрумна ми нещо.
Думите й ме разсъниха, проясниха ума ми.
— Кажи ми!
— Посоката на вятъра…
След минута-две раздрусвахме нубийците, за да ги събудим. После ги изчакахме да излязат от омаята на унеса, както преди малко бях направил аз.
— Има буря — каза Ая.
Кхенса я погледна и се усмихна бавно.
— Измислила си нещо. Кажи ни.
Ая заговори и усмивката на Кхенса стана по-широка.
43
Останал сам в празната къща с телата на Хемон и Сабестет, проснати до входната врата, Бион бе открил медальона на стария меджай, скрит под кожена гривна над лакътя му. После бе удушил плъха и бе отнесъл всичко — кошницата, капана, колана и купата — до мястото, където го чакаше конят му.
Там запали огън, изпече плъха и го изяде. В огъня изгори клетката, медната купа и колана.