Застана с гръб към изгряващото слънце и даде знак на Кхенса и Нека да застанат от двете му страни, за да нападнат преследвача от три посоки. С Ая се изправихме, готови да заемем своите места. Той кимна.
— Вървете отзад. Оглеждайте се да не ни изненада в гръб.
— Няма да успее… — подхвана Нека.
— Добрал се е дотук — прекъсна го татко. — Емсаф го е подценил. Няма да допусна същата грешка.
Разгърнахме се и се отдалечихме от брега, оставяйки Бес зад нас. Погледнах наляво към Ая — беше съсредоточена до краен предел, влажните й поли прилепваха по краката. Пред мен рояк мушици танцуваха в утринния хлад.
Пълно затишие. Нубийците и татко не се виждаха. Стражите в храма явно се бяха отказали от преследването. Ако ловецът на меджаи бе толкова добър, колкото се опасяваше баща ми, би ли паднал толкова лесно в мрежата? Едва ли.
Прокраднахме се напред, долавяйки болезнено и най-тихото джвакване на кал или пропукване на клонка. Усещах същото вълнение както в убежището на Мена; съзнание, че съм част от нещо — нещо важно. Искаше ми се да предам някак това чувство на татко, да му докажа, че съм пораснал, вземам решения сам и съм готов да ги следвам. После възпрях потока от мисли и се съсредоточих единствено върху настоящето, върху належащата задача. Затаили дъх, напредвахме стъпка по стъпка. Усещах как тревата под краката ми оредява. Сребристата светлина, процеждаща се на тънки снопове през короните на дърветата, сега озаряваше отъняващата земя пред нас.
После отпред се чу шум. Преди месец-два щях да подскоча от страх, ала сега се завъртях бързо, готов да се изправя срещу заплахата. Долових внезапно движение, шушнене, неразгадаем вик, последван от добре познат звук — свистене на стрели и болезнен крясък.
С Ая се бяхме снишили с извадени саби. В гъсталака пред нас изсвистяха още стрели, после се чу гласът на татко:
— Покажи се, убиецо! Застани пред мен!
Никакъв отговор.
Останахме притаени. Отново се възцари покоят на ранното утро. Прииска ми се да извикам, но се сдържах, за да не издам къде сме. Питах се защо сме петима, а някак си имах чувството, че не сме ловците, а плячката.
Шум наблизо ни сепна. После татко подвикна тихо:
— Байек. Добре ли си?
— Невредим. Ти?
Той се появи от сумрака, следван от Кхенса и Нека.
— Мисля, че го улучих, но няма и следа от тяло — каза татко.
Кхенса клекна, стискаше копието в една ръка, а другата положи върху земята. Разпери длан и наклони глава, сякаш слуша през пръстите си. Татко ни кимна с глава да отидем при тях.
— Добре се справихте — каза тихо и съм сигурен, че Ая бе обзета от гордост също като мен. Той се обърна към Кхенса:
— Тук ли е още?
— Не знам — отговори тя със сбърчено чело, което издаваше, че не иска да признае неспособността си да го открие.
— Не знам къде е… и дори дали е някъде наблизо.
— Беше тук — каза татко. — Сигурен съм. Мога да се закълна, че стрелата ми го улучи. И научихме недостатъците на врага.
Какви недостатъци, прииска ми се да попитам, но си сдържах езика зад зъбите.
— Освен това знае кога шансът не е на негова страна — добави Кхенса.
В същия момент мъгливият утринен въздух донесе вик:
— Меджай. Скоро ще се срещнем в деня на разплатата!
Застинахме. Кхенса завъртя глава, опитвайки се да налучка посоката, откъдето идваше гласът. Последва го друг — на Бес.
— Сабу! Сабу! — пищеше той.
Хукнахме през гъсталака, този път заедно, с извадени оръжия. Татко, Кхенса и Нека водеха, двамата с Ая ги следвахме неотстъпно, готови да отблъснем нападение от засада. Сварихме Бес в същото положение, както го бяхме оставили. Трепереше от страх с ококорени очи и повтаряше:
— Сабу, Сабу.
Стискаше с длани бузите си и редеше:
— Демон, демон, демон…
Не бях виждал толкова уплашен човек. И все пак…
— Кръв — Кхенса посочи туниката му.
— Ранен ли си, Бес? — попита татко, коленичи до него и го огледа.
— Не, Сабу — проплака Бес. — Демонът е ранен.
Татко се изправи с въздишка.
— Значи демонът е от плът и кръв — рече той.
ТРЕТА ЧАСТ
48
Години по-късно
През годините Бион често си спомняше бурната нощ. Щеше да сложи край тогава, ако за зла участ стрелата на Сабу не беше го ранила и принудила да се оттегли, а после месеци наред да си възвръща силите. Ако той самият не предпочиташе близкия бой. И ако неговите умения с лъка не бяха просто прилични.