Нямаше да помогне, помисли си Бион. Пясъчната буря се оказа главното предимство в много отношения. А затишието след нея им позволи да се прегрупират в обединен фронт. Лъкът едва ли щеше да наклони везните в негова полза. Може би. И все пак. Ами ако лъкът би помогнал? Ако той бе умел стрелец, навярно щеше да приключи през онази нощ, ранен или не. Щеше да изпълни задачата, ако планът му не се въртеше около схватката лице в лице, ако тактиката му се разпростираше на по-широк обхват.
Или пък причината бяха вятърът и бурята? Или майсторството на меджая с лъка, надхвърлящо неговото, каквото и извинение да се опитваше да измисли. Да, в крайна сметка винаги стигаше до това заключение — виновник за загубата бе собственото му далеч не блестящо умение.
Помнеше с какво задоволство го подкачаше Рая:
— Причината е, че обичаш да убиваш — казваше му той с всезнаещата си усмивка, все едно познава Бион до мозъка на костите. — Обичаш да виждаш как животът напуска жертвите. Обичаш да го виждаш в очите им. Отблизо и лично. Това е твоят начин, нали?
Бион, който се гордееше със своята непроницаемост, се чудеше доколко наистина е недостъпен. Знаеше, че е чудовище. Знаеше го открай време. Но си мислеше, че поне се е научил да го прикрива. Да се слива с тълпата. От друга страна, Рая го познаваше по-добре от всеки друг. Години наред бяха работили заедно. И той никога не го съдеше. Други, помисли си Бион, нямаше да са толкова снизходителни.
Каквато и да беше причината, силата му като наемен убиец на Рая се беше оказала и негова слабост през онази нощ в Елефантина. Хванат натясно от бурята и раната, принудила го да се оттегли от битката и да преоцени стратегията си, Бион се бе установил в Червените земи. Засели се в опустяла пастирска колиба, за да се възстанови и да започне отначало, питайки се дали някога ще види отново дома си. Беше оздравял. Беше укрепнал и беше възвърнал способностите си. Упражнявайки се усърдно, се беше научил да си служи майсторски с лъка и в това отношение, както във всяко друго смъртоносно умение, бе постигнал съвършенство.
Накрая поднови и издирването, което го отведе в Тива. Там посети некропола и откри гробницата, макар че в нея нямаше и следа от бившите й обитатели — нубийците.
Отвън видя старец и прекоси гробището, за да поговори с него. Денят бе светъл и ярък и над рамото на стареца Бион виждаше града, одрипавял и съсипан от войната, ала запазил осанката и красотата си, сякаш боговете не позволяват на грозотата да петни света, създаден от тях.
Цялата грозота беше в хората. Бион го знаеше по-добре от всекиго. Той самият я носеше у себе си все пак.
— Знаеш ли къде? — попита Бион.
Старецът поклати глава. Не беше сигурен. Неколцина май отишли на юг. Не всички.
— Разделили са се?
— Да. Роди се бебе. Поеха на път, може би да възродят племето на друго място. Кой знае?
Толкова за нубийците. Бион си тръгна с мисълта, че може би щяха да бъдат достойни опоненти, ала вече бе изгубил интерес към тях. Те не бяха мисията. Целта му беше меджаят.
49
Ездачът се появи в далечината известно време след Бион. Той видя как камилата и мъжът изплуват бавно от маранята — петно, което постепенно придобива форма и оживява.
Неговият посланик. Когато се срещнаха — преди години — Суми беше малко момче. Бион го нае да предава съобщения на Рая в Александрия. Суми бе доставил медальона на Хемон и информацията, че Бион е по следите на последния меджай.
Отговорът гласеше: Защо се бавиш толкова?
Седнал в неугледната пастирска хижа, Бион си представи Рая в александрийския му дом със стени, обрасли с бръшлян, представи си как във вътрешния двор командирът излива гнева си върху Суми, чудейки се защо прегрешилият убиец се изплъзва от властта му. За кратко картината го развесели — самодоволният яд на Рая, преуспелия войник, оказал се безпомощен колкото учените, които обичаше да взема на подбив.
Бион изпрати Суми — вече млад мъж — да напомни на Рая, че положението се е усложнило отдавна, защото меджаите са били известени за появата му. Напомни на Рая, че той е виновен за изтеклата информация. Все пак неговият учен бе информирал Рашиди, който на свой ред бе предупредил меджаите какво планира Орденът. Ако бяха в неведение, мисията на Бион вече щеше да е приключила. Рая щеше да разполага с още медальони за сбирката си.
Посредникът се върна и предпазливо предаде съобщението:
— Рая настоява да отидеш в Александрия, за да… как точно се изрази… да обсъдите стратегията. Иска да се явиш веднага.
— Кажи на Рая, че имам план — инструктира го Бион. — Настоявам да ми се довери. Скоро ще получи по-подробни сведения.