Сега Суми му носеше отговор.
Бион наля вода за двамата и когато приближи, пратеникът седна с кръстосани крака да утолят жаждата си и да говорят.
— Има хубава къща, нали? — Суми се озърна, сякаш сравнява двата съвсем различни начина на живот; празните му приказки издаваха нервност — ръцете му стискаха глинената купа.
Бион кимна.
— Да. Командирът е любител на лукса.
— И ти възлага задачи, които надхвърлят способностите му?
— Нещо такова.
— Страхува се от теб — избъбри Суми и Бион съзря страх. Одобри. Беше важно човек да усеща кога е в присъствието на смъртта. Младият мъж имаше добър инстинкт.
— Разбрахме се да не задаваш въпроси — рече Бион. — Карай направо. Явно си му предал съобщението?
Суми кимна бързо и толкова рязко, че убиецът си представи как чува мозъкът му да подрънква в скалпа. Наблюдаваше го, разширил очи, и ръцете му потреперваха.
— Предадох му съобщението. Не се зарадва. — Суми разтри буза и се намръщи при спомена. — Май извадих късмет, че се измъкнах жив.
Младият мъж замълча и Бион разбра, че сега се пита дали и оттук ще се измъкне жив.
— Поинтересува ли се къде живея?
— От опит знаел, че няма смисъл да пита.
Облекчение, чисто и искрено.
— Какво послание изпрати в отговор?
— Минали много години. Би желал работата най-сетне да се довърши.
Гласът на Суми прозвуча почти извинително и Бион не се усъмни ни най-малко, че автентичното съобщение не е съдържало толкова внимателно подбрани думи.
„Искаш да се довърши, разбира се — помисли си Бион. — И още как.“
— Не си му казал друго?
Пратеникът поклати глава. С Бион имаха договорка — Суми наемаше бездомни хлапета, скитници и джебчии, на свой ред те наемаха други да търсят Сабу, Байек и момичето; всеки докладваше по веригата, накрая информацията стигаше до Суми и той я предаваше на Бион.
Бион, който вече владееше до съвършенство стрелбата с лък. Бион, възвърнал силите си, макар че раната му можеше да осакати по-негодно същество. Бион, който сега възнамеряваше да довърши мисията, независимо какво желае Рая. Той отпрати момчето. Някой ден търпението му щеше да бъде възнаградено.
И така, след като изтече още повече време, един ден Суми се върна отново при Бион. Този път обаче той не очакваше посещението и докато наблюдаваше камилата на хоризонта, си позволи надеждата, че след толкова години меджаят най-сетне е открит.
Оказа се точно така.
— Нося новини — рече Суми, когато седнаха отново с чаши гъста, стипчива бира. — Мисля, че ще ти харесат.
Очите му се стрелнаха към кесията на Бион, но в тях се четеше страхопочитание. Парите го примамваха да се връща. Парите го притегляха въпреки страха от смъртта.
— Казвай — подкани го Бион.
— Знам къде са. Хората, които търсиш. Тримата.
— Така ли? И тримата?
Суми кимна решително.
— Да. И тримата. Устроили са си лагер. Там са поне от два месеца.
— Как разбра?
— Изпратили са вест.
Убиецът поклати глава, почти изненадан.
— Предпазливи са. Не биха въвлекли другиго.
— Не е само един. — Суми отпи глътка бира. — Съобщението е предадено на момче, което го предало на друго. Първото е мой познат.
— Значи знаеш откъде е дошло съобщението, но не и къде отива?
— Да. Но мога да разбера, ако искаш.
Суми показа зъби и протегна длан, уплашен, ала решен да си получи възнаграждението.
— Искам — потвърди Бион, но си помисли „Нещо не е наред. Странно…“
Приведе се и махна на госта да седне по-близо до него. Забеляза как Суми трепна, но се подчини.
— Сигурен ли си, че не пропускаш нещо? Уверявам те, че сега е моментът да ми кажеш всичко. По-добре е за теб.
Суми се отдръпна и поклати енергично глава с най-искрено изражение.
— Не. Ти ми плащаш щедро. Работя усърдно за теб и ще продължавам да ти служа. — Поколеба се и добави: — По-страшен си от всички. Не бих те излъгал.
Бион кимна. Повярва му. Допиха бирата мълчаливо. После Суми стана да си върви и Бион му подаде издута кесия с монети. Младият мъж я погледна поразен и претегли тежестта й с длан. Когато вдигна очи към Бион, бе забравил страха — за момент.
— Няма да се върнеш, нали? — каза Суми.
— Ако информацията ти е вярна, няма да се наложи.
Суми кимна.
— Благодаря.
По-късно Бион си събра багажа и напусна мястото, служило му като убежище години наред. Най-сетне бе готов да приключи мисията.
50