После стигна до кладенеца и спря, изпепелена от слънцето и благодарна да си почине.
Започнала бе да говори на коня — красив бял жребец с прекрасен нрав — който смяташе за свой приятел. Сред пустинята — несъмнено най-добрият й приятел. Обучаваше го още докато бяха в лагера и сега това й се отплащаше. Конят идваше, когато го повика, и никога не се отдалечаваше от нея.
Поведе го към кладенеца, ограден с варовиков зид. Растенията около водата се свеждаха, сякаш се покланят почтително на безценната течност.
Не за пръв път Ая си припомни оазиса в Сива — как вятърът, подухващ откъм водата, разхлаждаше потискащия зной на пустинята. Застанала до кладенеца, тя си представи дома, леля си и Байек и въздъхна отново.
Докато конят пиеше, Ая седна на каменния ръб, натопи ръце във водата — дълбоко под повърхността, където беше най-студена — загреба с пълни шепи и си наплиска лицето, врата и раменете.
Вляво от нея бяха мъжете, присвили очи. Уморена от пътуването и жадна, тя не забеляза косите им погледи. Не видя колко лакомо се взират в коня й.
Напълни мях с вода, все още в неведение, че групата се е приближила. Не долови, че тихото мърморене се е превърнало в заговорнически шепот. В бързината да утоли жаждата си остави коня да се отдалечи под сянката на тисово дърво.
Развърза червения шал, препасан на кръста й, натопи го във водата и си изтри лицето с него. За момент го задържа върху лицето си, после го остави да се свлече върху каменния зид. Върху нея падна сянка.
— Добра стига, момиче — раздаде се глас зад гърба й.
Ая разпозна гласа на един от мъжете и инстинктивно разбра, че тонът се е променил.
Не беше непринуден приятелски брътвеж, нито учтив поздрав, с който би я заговорил търговец с надеждата да й продаде нещо, или би я спрял пътник, търсещ женска ласка. По пътя бе отблъсквала опити и от трите вида.
Не, в гласа на този мъж се долавяше острота, която най-сетне я накара да се опомни и да усети със закъснение опасността.
Туниката й беше омотана стегнато. Под нея се скриеше късата сабя, с която се бе упражнявала години наред. Ая се запита дали мъжете са забелязали как острието изопва плата, докато е клякала. Отпусна небрежно ръка да провери дали все още е там. Замисли се каква тактика да избере — дали да извади сабята сега като предупреждение. Не. Ще решат, че ги предизвиква. Единствената възможност бе да изчака техния ход и тогава да действа.
Водачът на мъжете — имаше нос, явно зараснал накриво след счупване — пристъпи към нея и повтори:
— Здравей, момиче.
Тя се изправи и се обърна към него.
— Какво искате? — попита, насочила очи не към него, а над рамото му, към тримата му другари, мятащи алчни погледи към коня й.
Конекрадци. Да ги поразят боговете! Беше се натъкнала на конекрадци.
Мъжът вдигна ръка и с показалец върху брадичката й насочи лицето й към себе си. Тя не се възпротиви, отдръпна се едва след като очите им се срещнаха за секунда.
— Не ме докосвай — предупреди го тихо.
— Добре, добре — изхриптя той. — Ако не вдигаш врява, ще вземем коня и толкоз.
Без коня не би могла да се върна в Сива при леля си.
— Не съм съгласна.
Главатарят обаче махна с ръка, сякаш разговорът е приключил.
— Дай ни каквото искаме. Не създавай проблеми. Ще се грижим добре за животното.
Ая улови брадичка с длан, преструвайки се, че обмисля великодушното му предложение. Всъщност преценяваше положението. Беше с гръб към кладенеца. Знаеше, че е дълбок. Не можеше да избяга. А и не биваше да се бави.
Не, осъзна тя. Не искаше да бяга. Все пак бе тренирала, и то не как да е, а като меджай. Това й разкриваше възможности. Даваше й избор. Искаше да се бие.
— Ще се грижите за него? — подхвърли тя. — Или ще продадете клетото животно, защото сте крадци?
Устните му се разтеглиха и разкриха жълти зъби. Ръката му посегна към оръжието, препасано над хълбока.
„Запази нещо за резерва — помисли си Ая. — Не показвай веднага какво имаш.“
Сабята й остана скрита под туниката.
— Хайде да видим! — каза тя. — Да видим дали ще успеете да ми вземете коня!
Той се ухили. Неприятният му дъх я лъхна.
— Да видим — рече той и пристъпи напред.
55
Той се пресегна към нея, тя отстъпи назад и с плавно движение, вместо да се отдръпне, скочи към него, сграбчи ръката му и я изви. Със задоволство чу болезнения му писък, завъртя се, повличайки го след себе си, и го метна с яйцето напред във водата.
Отлично изпълнение. „Да можеше Байек да е тук да ме види“ — помисли си тя. После изсвири остро — кратък, пронизителен сигнал. Сепнатият кон се спусна напред с присвити уши, както бе обучен. Спря и се обърна, оголил предупредително зъби към крадеца, който се бе прокраднал най-близо до него. Нищо добро не го чакаше, ако дръзнеше да я пипне! Ая се усмихна доволна.