Конекрадците не бяха доволни.
След секунда нападателят й изкрещя:
— Хванете я!
Тримата му другари се втурнаха към Ая. Тя побягна настрани, преценявайки мислено възможностите. Ездачът, задал се в далечината, може би щеше просто да се обърне и да изчезне. Мъжете бяха твърде близо. Време беше да им покаже сабята си.
Посегна да я извади, но един от преследвачите се оказа неочаквано бърз. Ръмжейки свирепо, той й се озъби хищнически и от приликата с първия нападател Ая предположи, че е брат на мъжа, когото току-що беше запратила във водата — а следователно несъмнено изгаряше от желание да възстанови семейната чест. Доколкото я има в семейство на конекрадци.
Свил пръсти като грабливи лапи, той се хвърли да я докопа, но тя заби крака в земята, уравновеси центъра на тежестта си и се сниши под протегнатите ръце. Заналага с юмруци мекия корем на крадеца — едно, две, едно, две. Дъхът му излезе със свистене и той се преви надве точно когато вторият разбойник стигна до тях. Приклекнала, Ая се опря с длан върху пясъка, завъртя се като пумпал и изпъна крак, подсичайки коленете му.
Това беше — наученото в действие. Не просто поредица от движения, а начин на мислене. Чувстваше се уверена, стабилна и силна. За пръв път в живота си вярваше, че физическите умения и ловкостта й не отстъпват на острия й ум.
Нападателят падна със стъписано изражение. Беше успяла обаче само да го забави. Макар и проснат на пясъка, той протегна ръка и сграбчи крака й. Тя го ритна. Обувката й се заби в лицето му. Той изкрещя и я пусна. Ала наруши ритъма й. Третият крадец вече я беше докопал. Усети как пръстите му се сключват около шията й.
Зад тях главатарят излизаше от водата с мокри дрехи и лице, разкривено от ярост и омраза. Палците на другаря му се забиха в гърлото й. В лицето й пръсна слюнка. Тя се килна назад, изви гръб, вдигна крака и с ходилата си тласна гърдите на нападателя. Двамата се строполиха на земята. Ръцете му я освободиха и тя му нанесе два бързи саблени удара по шията — сладко отмъщение. Той се загърчи от болка и след секунда Ая беше отново на крака. Хукна към коня с надеждата, че предпазливостта и объркването, смесени с добрата старомодна болка, ще ги забавят и тя ще успее да стигне до него навреме.
Почти успя. Докато прехвърляше крак през хълбока му, главатарят се появи до дървото с разкривено от ненавист лице. Измъкна нож от колана си и изруга кресливо, когато конят изцвили и се вдигна на задни крака, обсипвайки го с прахоляк. Крадецът отстъпи назад, но продължи злорадо да прехвърля ножа от ръка в ръка, подканвайки Ая да го доближи.
— Хайде, момиче. Ела, ела…
Тя рискува да погледне назад. Двамина от крадците се бяха изправили и чакаха да видят какво ще стане край дървото. Ая се обърна отново към водача им. Още не беше извадила сабята, ала разбираше, че моментът е настъпил — бе принудена да го убие. Нали така й казваше Байек? Хванат ли те натясно, убий водача, а другите ще се разбягат.
Тя обаче не искаше да убива — въпреки че беше тренирала, беше се подготвяла за това и врагът би я убил най-хладнокръвно. Захвърлена за пръв път в реалността на битката, тя се поколеба. Винаги бе вярвала, че се обучава, за да защитава себе си и хората, които обича. Разбираше, че се учи да убива. Ала самото деяние… бе съвсем различно нещо.
— Някой ден може да се наложи — казваше й Байек, а тя се надяваше този ден никога да не настъпи, макар да съзнаваше, че вероятно е неизбежно. И сега денят бе настъпил, и изборът беше ясен — трябваше да убие не в името на морални съображения, нито за отмъщение или да защити честта си. Трябваше да убие този мъж, за да оцелее.
Ая извади сабята.
Беше по-дълга и по-опасна от ножа на мъжа, а и тя навярно се бе упражнявала повече с оръжието си.
— Знам как да го използвам — рече предупредително в последен опит да предотврати кръвопролитието.
Той се изкиска.
— Не се съмнявам, момиче.
Зад тях мъжете ги следяха зорко, чакаха и кой знае какво си мислеха. Може би се надяваха водачът им да победи. Или искаха да го видят как пада, посрамен, че го е победила нищо и никаква жена. Или просто бяха любопитни как ще се развият събитията.
Щеше да го убие, ако се наложи. Усещаше го сега. Беше се успокоила и както се бяха учили с Байек, използваше страха в своя полза.