— Да видим как се биеш — предизвика я той, като продължаваше да подхвърля ножа.
Тя вдигна сабята. И чу звука секунда преди да види стрелата, която профуча край ухото й и се заби в главатаря, отхвърляйки го назад. За момент й се стори, че е улучен в гърдите, после видя, че стрелата е пронизала туниката му под мишницата и го приковава към дървото. Той се дръпна да се измъкне и в същия миг долетя втора стрела, този път от другата страна — мина през туниката му и също се заби в дървото. Трета мина между краката му.
Ая се извърна рязко едновременно с крадците. Всички очи се насочиха към мъжа на кон в началото на оазиса. Главата му бе омотана с шал, за да го предпазва от слънцето, но Ая видя тъмни очи, обрамчени с катран. Новодошлият имаше вид на опитен пътешественик и способността му с лъка не подлежеше на никакво съмнение. На опънатата тетива имаше заредена нова стрела, която сновеше между прикования главатар и тримата му другари.
За миг се възцари тишина.
— Дойде да я спасиш, а? — озъби се главатарят, подръпвайки немощно туниката си.
Новодошлият се позасмя сухо.
— Всеки глупак би разбрал, че спасявам теб.
Ая не беше сигурна как се чувства. Изпитваше благодарност и облекчение, разбира се. Денят, когато ще се наложи да убие, се бе отдалечил. Имаше ли обаче и капчица разочарование в дъното на душата й? Тя все пак бе подготвена да го направи. Бе взела решение да направи тази крачка.
— А сега ви е време да изберете — рече мъжът с лъка. — Да умрете или да си отидете. Зависи от вас.
56
Конекрадците избраха втората възможност. Плюха си на петите и изчезнаха. Докато фигурите им се стопяваха в маранята, Ая успя да огледа по-добре непознатия. Той свали шала от главата си и тя се постара да не трепне при вида на белезите по лицето му. Мъжът слезе от седлото и изпълни същите ритуали като нея — напои коня, изми се и утоли жаждата си, явно необезпокояван от втренчения й поглед.
— Питаш се дали да ми благодариш — рече той най-сетне. — Дали трябва да ми благодариш и дали изразената благодарност ще е равносилна на признание, че си ми в дълг, който аз може би ще поискам да ми върнеш.
Е, странна забележка.
— Вероятно — отвърна Ая. — Как се казваш, страннико?
— Бион.
— Бион от…
Не беше мъж, който показва чувствата си, реши тя. Отговори й с неподвижно, спокойно лице:
— Навремето Бион от Фаюм. Сега просто Бион от пустинята.
Ведрост ли издаваше изражението му, запита се Ая, или нещо друго?
— Бил си във войската?
— Набито око имаш. В царската гвардия, да, мечоносец.
— Там ли получи белезите? И се научи да стреляш с лък?
— Да.
Той сви длани и също като нея бръкна дълбоко във водата, търсейки хладина, гребна пълни шепи, отпи и си наплиска раменете и лицето.
Шалът й лежеше върху ръба на кладенеца. Тя му го подаде. Който и да беше този мъж, можеше да му се отблагодари поне с това.
Той взе шала, кимна й признателно и си избърса лицето.
— Бях един от най-добрите стрелци в отряда — рече.
— Лъкът ти обаче изглежда нов — отбеляза тя.
Той се усмихна, ала с празна усмивка, реши Ая. Плашещо празна дори. Той усука шала й, изцеди го от водата, изпъна плата.
— Наблюдателна си — каза.
Капчици вода се стичаха от шала върху зида. Мъжът го омота около кокалчетата на пръстите си. Особено чувство обзе Ая; тя се напрегна, без да знае защо.
После той се обърна и я погледна.
57
Преместихме се, разбира се. Новият ни лагер се намираше между речен бързей и два ниски хълма, заслоняващи ни от по-суровото време. Всяка сутрин тренирахме на възвишенията. Опитвах се упорито да не мисля за Ая, защото тези мисли щяха да ме отклонят от истинската ми цел — да уча и да се върна при нея.
Само боговете знаят колко ми липсваше и с всеки изминал ден все повече се отчайвах, че не съм по-близо до срещата с нея. Не мога да кажа как татко тълкуваше настроението ми. Той не каза какво мисли за постъпката й; нито веднъж не отвори дума за това. Но ме обучаваше по-упорито отпреди, подлагаше ме безмилостно на изпитания.
Докато един ден не издържах. Отдръпнах се, вместо да се защитя от атака, и отстъпих няколко крачки назад. Щях да се върна в Сива. С неговото одобрение или без. Подразнен от поведението ми, татко отпусна десница и рязко попита:
— Какво става, Байек?
Явно бях погледнал в посоката, където се намираше Сива. Понеже още преди да проговоря, той изсумтя звучно.
— Още не си готов. Обучението ти не е приключило. Старая се да напредваш по-бързо, но…