— Влез! — подвикна глас отвътре. — Чудех се кога най-сетне ще дойдеш.
Ая събра кураж, прекрачи прага и я видя — Ахмозе седеше пред нея с изправен гръб и свити устни. Младата жена се учуди колко непроменена изглежда — както Херит и Нефру, — сякаш времето я подминава.
— Не ги доведе значи? — рече Ахмозе, без да я покани да седне. Изгледа посетителката от глава до пети, дружелюбно, ала без гостоприемство.
— Не можах — каза Ая.
Новината, разбира се, не беше новина. Ала навярно Ахмозе е искала все пак да я чуе от нейната уста.
— Как са те? — попита тя.
— Добре са. Както винаги.
Ахмозе изпуфтя.
— Нима? Не искам да слушам празни приказки. Като ми казваш нещо, което мислиш, че искам да чуя, всъщност ми казваш точно каквото не искам да чуя. По-добре говори истината.
Застанала права пред възрастната жена, Ая се почуди какво да каже и как да реагира. Помнеше колко е властна Ахмозе, но не помнеше да е била толкова пряма, и за момент изгуби дар-слово. Ахмозе беше права обаче. Едва сега Ая си даде сметка, че не постъпва справедливо към жената, изстрадала дълга раздяла със семейството си.
После, слава на боговете, Ахмозе се усмихна.
— Съжалявам — рече тя. — Надявах се просто… Е, знаеш какво. — Изправи се, прекоси стаята и прегърна топло Ая.
— Изглеждаш още по-силна и красива. Не мога да ти опиша колко се радвам да те видя след толкова години.
Най-после дойде и поканата да седне — и да започне отначало.
— И, моля те, не ми казвай, че са си същите.
— Не са, Ахмозе. Двамата ти мъже станаха баща и син.
Беше истина — и то добра.
— Той е пораснал значи?
— Учи се да бъде меджай.
Ая се изненада, че думата не предизвика никаква реакция. Присмехулната усмивка на Ахмозе обаче я накара да примигне объркана.
— О, скъпа, нямах предвид Байек.
Аха. И Ая подхвана отново историята — този път пропускайки далеч по-малко подробности.
61
Следващата й спирка беше при Рабия. Ая прекоси града, за пореден път събирайки любопитните погледи на шушукащи зад дланите си хора и поздрави на познатите, които отпращаше с думите, че има важна работа.
— Здравей, момиче — посрещна я Рабия в дома си.
— Не ми казвай, че си ме очаквала — рече Ая — въпреки топлите приветствия, бе започнало да й омръзва да е момичето, завърнало се в Сива. — Защо всъщност предположи, че ще дойда при теб?
Рабия сви рамене.
— Сигурно въпроси.
Ая поклати глава.
— Всъщност не. Получих отговор на всичките си въпроси там — махна с палец зад гърба си.
— Така ли?
— Е, интересно ми е все пак наистина ли мислеше, че Сабу е заминал заради Мена?
— Не знаех — отговори Рабия. — Знаех, че е нещо опасно. Само това ми каза Сабу.
Ая я погледна изпитателно и реши, че й казва истината. Или по-скоро не прикрива нещо с тази истина.
— И? Наистина ли бяха извикали Сабу да се разправи с Мена?
— Не, но с Байек те послушахме и открихме нубийците, които се разправиха с Мена.
Рабия наклони глава, взря се в тавана и отпусна рамене, сякаш от тях се е смъкнал тежък товар.
— Значи всичко е приключило.
— Да, свършено е с Мена.
— А нубийците? — попита остро Рабия, насочи отново поглед към Ая и явно си припомни добрите обноски — със закъснение, както Ахмозе. — Седни, момиче. Искаш ли вода? Вино?
— Днес пих достатъчно, благодаря.
— Разкажи ми тогава за нубийците — настоя Рабия.
После изслуша съсредоточено новините за Кхенса, Сети, Нека. Сбърчи тъжно чело, когато чу колко жертви е дало племето във войната с Мена. Ободри се обаче, щом стана дума за Кхенса.
— Няма много като нея — рече тя.
— Длъжници сме й.
— Но Мена определено не е причината Сабу да замине?
— Не е.
— Каква е тогава? — попита предпазливо Рабия. — Каква е била опасността?
— Заплаха за меджаите — отговори Ая. — Чувала ли си за Ордена в Александрия?
— Да — кимна Рабия.
— Изглежда избиват меджаите.
— Разбирам.
— Нищо друго ли няма да кажеш?
Рабия сви рамене.
— Какво да кажа?
Ая се изправи раздразнена.
— Знаеше ли за тях, Рабия? Знаеше ли, че това ще се случи?
Изричайки въпроса с очакван отговор, тя се почуди доколко има право да се гневи, че жената я е използвала в угода на някаква по-дългосрочна стратегия.
Рабия я наблюдаваше внимателно. Изсмя се.
— Напомняш ми Ахмозе, Ая. Тя все ме обвинява, че знам повече, отколкото споделям. — Махна с ръка. — Сякаш съм фокусник, който си крие номерата в ръкава.