Выбрать главу

— Искате да кажете, че ще предскажете моето бъдеще?

— Приблизително. След като го направя, ще внеса поправка в информацията, като променя името Ви, но няма да посегна на нито един друг факт от живота Ви. После ще внеса така оформената информация в съответна програма. След което ще подбера други имена. Ще проуча всяка моделирана перспектива и ще намеря една, в която има по-голямо признание за Вас, отколкото в перспективата, която сега имате пред себе си. Или не, нека да го направя по друг начин. Ще намеря перспектива, в която възможността за съответното признание е по-голяма, отколкото имате сега.

— Защо ще променяте името ми?

— Това е единствената промяна, която изобщо правя. Причините са няколко. Първо: много е лесно. В крайна сметка, ако направя една съществена промяна или множество дребни, ще се появят толкова варианти, че аз няма да мога да изтълкувам резултата. Апаратурата ми е все още примитивна. Второ: тази промяна е в рамките на разумното. Аз не мога да променя Вашия ръст, нали, нито цвета на очите Ви, нито характера Ви. Трето: промяната все пак ще е важна. Имената означават много за хората. И накрая, четвърто: такива промени стават всеки ден, правят го стотици хора.

— Ами ако не намерите по-добро бъдеще?

— Това е риск, който се налага да поемете. Няма да Ви е по-зле, отколкото сега, приятелю.

— Изобщо не вярвам в тия неща — Зебатински се взря неспокоен в дребосъка. — По-скоро бих повярвал на номерологията.

— Мислех си, че личност като Вас — въздъхна другият — ще изпита по-голямо облекчение щом научи истината. Аз искам да ви помогна, но се иска много и от Вас. Ако вярвахте, че съм номеролог, не бихте довели тази работа до край. Реших, че ако Ви кажа истината, ще ми позволите да ви помогна.

— Ако Вие можете да предсказвате бъдещето…

— Защо не съм най-богатият човек на света? Това ли искате да ме питате? Но аз съм богат… всичките ми желания се сбъдват. Вие искате признание, а аз искам спокойствие, да бъда със себе си. Върша си работата. Никой не ми досажда. Това ме прави милиардер. Аз имам нужда от неголяма сума истински пари. Получавам ги от хора като Вас. Да помагаш на хората е толкова хубаво и навярно някой психолог би казал, че така добивам усещането за мощ, така храня своето его. Е… искате ли да Ви помогна?

— Колко казахте, че е цената?

— Петдесет долара. Необходима ми е подробна информация за живота Ви. Имам готов формуляр, за да се водите по него. Съжалявам, малко е дълъг, но все пак, ако го пуснете в пощенската ми кутия до края на седмицата, ще имам отговор за Вас до… — номерологът присви устни и лицето му се сгърчи в гримаса от сметката, която си правеше наум — до двайсети следващия месец.

— След пет седмици? Толкова дълго се чака?

— Имам и друга работа, приятелю, други клиенти. Ако бях някой шарлатанин, щях да го правя много по-бързо. Значи, договорихме се?

— Ами договорихме се — изправи се Зебатински и след миг-два колебание добави: — Всичко остава между нас, нали?

— Напълно. Ще си получите обратно попълнения формуляр, когато Ви кажа каква промяна е необходима. Имате думата ми никога по-нататък да не използвам нито един факт от вашата биография.

— Не се ли опасявате, че мога да кажа на някого, че не сте номеролог? — спря се на изхода физикът.

— Кой ще ви повярва, приятелю? — поклати глава в знак на отрицание онзи. — Дори и да допуснем, че ще Ви се прииска да кажете тук и там къде сте били.

На двайсети Маршал Зебатински спря пред олющената врата. Огледа се няколко пъти пред кантората с малката табелка, опряна на стъклото и с надпис „Номерология“. Буквите едва се различаваха от прахоляка. Физикът влезе, но все се надяваше някой клиент да го е предварил. Трябваше да има някакво извинение, за да отхвърли колебливото си намерение и по-бързо да си тръгне оттук.

На няколко пъти се опитваше да прогони натрапчивата мисъл, затова и не можеше да попълни формуляра с необходимите данни наведнъж. Когато се заемаше с него се объркваше. Обземаше го чувството, че е невероятно глупаво да вписва имената на приятелите си, цената на къщата си, дали жена му е имала спонтанни аборти, ако е имала, кога са били… И зарязваше въпросника.