— Браво… — После се обърна към гледащата с широко отворени очи публика и извика: — Видяхте как моите думи изразяват волята на Тройнонадарения! Най-напред Талисмана ни дава голяма победа, а сега ни връща облачния воин, изпратен ни от небето, извади го от земята да ни го върне, за да изпълни великото дело в негово име.
Племето скочи на крака и зарева одобрително; барабаните гърмяха; земята потрепери. ХЕЙ-яя! Хей-яя, хей-яя, ХЕЙ-ЯЯЯЯЯ!
Стив беше обзет от лошо предчувствие.
— Какво очакват да направя?
— Не се безпокой — каза Мистър Сноу. — Ще измисля нещо.
— Ами Кид-Креол и Доктор-Хук? Ако проговорят, няма ли да провалят всичко?
Мистър Сноу поклати глава.
— Ще направя така, че умовете им да заспят, и ще им кажа да забравят какво се е случило.
Преди Стив да може да реагира на поднесените му новини, се намери заобиколен от мюти, които се смееха, викаха и скачаха. Когато тръгнаха към колибата на Мистър Сноу, племето се нареди в две блъскащи се редици — онези отзад напираха да минат напред и да зърнат завърналия се облачен воин. Мъже, жени и деца викаха възбудено, когато той минаваше — редици от светнали очи и развълнувани лица. Ръце се протягаха да го докоснат. Стив си помисли, че се надяват част от силата на Талисмана, която вярваха, че носи, да премине в тях. Кид-Креол и Доктор-Хук, силните мълчаливи телохранители на Мистър Сноу, отместваха онези, които пречеха.
Стив се опитваше да навлезе в новата ситуация. Бързата промяна на положението го смущаваше. Колко глупаво! Той повече от всеки друг би трябвало да разбира, че мютите с тяхната увредена памет не могат да си спомнят за него. Но дори и в най-смелите си мечти не можеше да си представи такова триумфално завръщане. Когато влезе в колибата на Мистър Сноу, един тих, все още заядлив глас го предупреди да е нащрек.
Нещо беше погрешно. Нещата бяха прекалено добри. Брикман винаги се беше смятал за щастливец, но не беше склонен да се самозаблуждава. Беше постигнал първата си цел… но не трябваше да е толкова лесно.
Когато последната група празнуващи се отдалечи и настъпи някакво подобие на нормална обстановка, Найт-Фивър, вълчицата със страховитата челюст като кофа на багер, се появи с две племенни сестри и сложи пред него две паници с различна топла и студена храна. Стив любезно благодари. Трите вълчици се оттеглиха на колене — знак на смирена преданост. Когато отмести завесата на вратата да излезе, Найт-Фивър го погледна с горящи очи. Посланието беше по-ясно, отколкото ако беше казано с думи. Найт-Фивър можеше да се класира с нула в скала от едно до десет по привлекателност, но по настойчивост сигурно заслужаваше максимална оценка.
Стив се обърна към Мистър Сноу и видя на лицето му весела усмивка.
— Нали каза, че никой не ме помни.
Мистър Сноу започна да яде.
— Някои хора имат по-добра памет от други.
Стив се чудеше дали това е друго подмятане за Клиъруотър. Подозираше, че Мистър Сноу играе една от непочтените си игри. Рано или късно трябваше да поговорят за това. Всъщност Стив беше изгубил броя на направените от него репетиции на разговора, който щяха да проведат, когато се срещнат очи в очи, и не знаеше как да започне. Надяваше се да зърне Клиъруотър, но засега беше разочарован. По време на тържеството Кадилак трябваше да седи до Мистър Сноу, но той също не се беше появил. Може би младият летописец беше разбрал какво се беше случило между Клиъруотър и него и не искаше да го вижда. По-добре бе да не насилва нещата. Всичко с времето си. Първо трябваше да поговорят. Стив взе едната паница. Тънки резени месо в гъст сос. Когато ароматът нахлу в ноздрите му, спомените се върнаха и той лакомо почна да яде.
Мистър Сноу седеше на другия край на рогозката за приказване и наблюдаваше облачния воин. Брикман полагаше големи усилия да изглежда спокоен, но при положението, в което се намираше, това не му се удаваше. Вътрешното му вълнение се отразяваше в очите му; смущението му беше почти осезаемо. Мистър Сноу беше казал истината, когато спомена, че Кадилак е видял във виждащите камъни завръщането му. Но той не го беше очаквал да се появи по време на лова на червени кожи — подземни хора, които бяха избягали от дупките си. За щастие Мистър Сноу беше успял да скрие изненадата си. Като резултат Брикман беше с впечатление, че те са дошли, за да го посрещнат. Тъй като това повишаваше репутацията на Мистър Сноу като всезнаещ и поставяше Стив в неизгодно положение, защо да му отнема илюзията? Той така или иначе скоро щеше да възвърне вроденото си коварство.
Брикман беше роден измамник, но това можеше да се очаква. Беше програмиран от други да живее с лъжа. Неговата истинска същност можеше да бъде възстановена, но не чрез действието на някой отвън. Слоевете на измама трябваше да бъдат смъкнати от самия него, отвътре. Процесът на самооткритие, в който Клиъруотър трябваше да изиграе такава важна роля, беше започнал. Мистър Сноу усещаше, че умът на облачния воин е започнал да се отваря, но в много отношения той все още беше обременен от слепотата, която измъчваше всички подземни хора.