Старият летописец се усмихна, полузатворил очи.
— Защо трябва да се тревожиш какво ще се случи с тях? Те, те завързаха за труп и те оставиха да умреш.
Стив го погледна изненадано.
— Чакай… да не искаш да кажеш, че си видял какво направиха с мен и не си сторил нищо… че си ме оставил вързан цели два дни и си си чоплил носа? Кристофър Кълъмбъс! Как си могъл…
— Ауу! Задръж! — Мистър Сноу направи успокоителен жест. — Намали малко. Аз бях на стотици мили. — Той отново взе лулата. — Казаха ми какво е станало. Все пак от какво се оплакваш? Момичето ти остави нож. Когато пристигнах, се беше освободил и беше с новите си приятели. Определено не си губиш времето, Брикман. Каква история разказа на тях?
Стив се замисли. Преди в последната минута да вземе решение за пълно признание, той смяташе да разкаже на Мистър Сноу как е станал нарушител, включвайки се в бандата. Край на тази възможност!
— Хм… те промениха мнението си и решиха да не ме убиват. Присъединяването към тях беше добра възможност. — Той се усмихна. — Нямах представа, че ти ще ме намериш пръв.
Беше ред на Мистър Сноу да вдигне рамене.
— Както казах, Кадилак го видя в камъните.
Стив отново дръпна от лулата.
— Какво друго видя?
— О… много неща.
— Какви например?
— Например фактът, че ще се върнеш за Клиъруотър. Обаче… — Мистър Сноу пое предложената лула и дръпна дълбоко — страхувам се, че те чака разочарование.
Стив примигна бързо в опит да преодолее една неочаквана вълна на сънливост.
— Какво искаш да кажеш?
— Клиъруотър не е тук. Нито Кадилак. Отлетяха в Бет-Лем.
Стив почувства как стомахът му се превръща в лед.
— Отлетяха?!
— Да. Отлетяха. След като ти замина с „Блу-Бърд“, Кадилак построи друг самолет от парчетата, които бяхме скрили от теб.
— Н-но как?
— Как ли? — Мистър Сноу се засмя. — Ти му показа как! Като правеше това, ти му позволи да използва знанията ти. Някои летописци… и със съжаление трябва да призная, че аз не съм от тях… притежават специална дарба, когато се отнася за приемане или предаване на знание. Когато ти му предостави възможност да общува с теб, той просто прибави цялото ти знание към своето.
— Не вярвам — каза Стив. Гласът му сякаш дойде извън него. Той се опита да се отърси от приятния ефект на вцепеняване от тревата.
— Въпреки това е истина — продължи Мистър Сноу. — Жалко, че не го видя. Имаше мотор, две места. Наистина бях много впечатлен. И съм сигурен, че и майсторите на желязо са впечатлени.
„Това не е истина — каза си Стив. — Дължи се на тревата. Това не може да е вярно. Това не може да…“
— Но защо са отишли при майсторите на желязо? — чу се да казва.
Мистър Сноу разпери ръце.
— Това беше част от сделката. Ние се съгласихме да им доставим един стрелолист и тайните на летенето и в замяна майсторите на желязо обещаха да спрат един ешелон. — Той се наведе и потупа Стив по коляното. — И всичко това благодарение на теб.
Стив започна да разбира. Спомни си за казаното от Карлстром относно обучението на Кадилак да лети. Ако Първото семейство откриеше, че Кадилак е предал цялата проклета технология на полета на майсторите на желязо, тогава на него, Брикман, наистина щеше да му се разгони фамилията.
— Ко-кога стана това? Кога… отлетяха.
— Миналата година. Преди Бялата смърт.
Стив преглътна тежко. Виждаше, че Мистър Сноу много се радва. Копеле… Шест месеца…
— Ще се върнат ли?
— Да. Когато корабите с колела дойдат по голямата река.
— Кога ще бъде това?
— След една и половина луни.
Месец и половина. Време, през което можеха да се случат какви ли не работи…
Мистър Сноу се усмихна дяволито.
— Мислиш ли, че можеш да чакаш толкова дълго?
— Мога да чакам вечно, ако е необходимо — каза Стив. — Тя… те добре ли са?
— Вярвам, да. — Мистър Сноу всъщност не знаеше със сигурност, но почувства, че Брикман има нужда от малко уверение.
— Благодаря — промърмори Стив. Все още му се виеше свят от новината за отсъствието на Клиъруотър и безбройните последици от начина на нейното заминаване.
— Ти сподели тайните си с мен.
— Исках да го направя. Имах нужда.
Мистър Сноу отговори с лек поклон.
— Оценявам честността ти. За отплата има неща, които трябва да ти кажа. Небесните гласове… в които ти не вярваш… ме дариха с познание за много неща. Мъдростта обаче не лекува нашите природни слабости; тя само осветява пътя на съвършенството. — Той вдигна рамене. — Аз имам да извървя дълъг път. Има времена, когато ставам лесна плячка на глупава самонадеяност, но… не мога лесно да бъда излъган…