— Езикът ми не може да произнесе думите, които изпълват сърцето ми. С този подарък ми оказваш голяма чест.
Найт-Фивър вдигна очи и го погледна.
— Ти ми оказваш чест, облачни воине. След земната гръмотевица търсих тялото ти в камъните. Единствено това можах да намеря, за да отбележа твоята смърт. Дадох го на моята племенна сестра Клиъруотър. Когато ни напусна, тя ми поръча да го пазя, докато се върнеш. Пазех го и вече не можех да си спомня защо. Вчера, когато Мистър Сноу те призова от огъня, си спомних. Думите му прогониха тъмната мъгла, която забулваше ума ми.
Стив сложи тоягата между тях с надеждата да възвърне обгърнатата в мъгла памет на Найт-Фивър.
— Клиъруотър говори ли ти за мен? Предаде ли ти някакво послание?
От усилие да си спомни очите на Найт-Фивър се напълниха със сълзи. Тя ги избърса и поклати глава.
— Думите са си отишли. Помня само, че трябваше да ти предам тоягата.
Стив наведе глава.
— Благодаря ти, че ми я донесе. Нека великата Небесна майка бди над теб.
Това беше учтив начин за казване на довиждане, но Найт-Фивър остана. Наведе се ниско напред, носът й почти докосна земята.
— Позволи ми да ходя в сянката ти, облачни воине. Ако се нуждаеш от нещо, нека моите ръце и моето тяло ти го доставят.
— Нуждите ми са малко — отвърна Стив, загрижен да не я разстрои.
Найт-Фивър отново го погледна в очите, този път с лека подигравателна усмивка.
— Аз моля само да ти служа. Не търся отплата с услуги в леглото.
Несигурен дали намеква за предишния му отказ, Стив отвърна:
— Аз не съм от твоя народ, Найт-Фивър. Само когато извърша онова, което Талисмана иска от мен, ще съм от Плейнфолк. Дотогава удоволствията, за които говориш, не са за мен. Сега, след като знаеш това, ако все още искаш да ходиш в сянката ми през деня, нека бъде така. Да опитаме.
Найт-Фивър хвана ръцете му и ги целуна възхитена. Стив я отпрати и отиде да търси Джоди.
След като бяха преведени триумфално пред събраното племе, ренегатите бяха разпръснати из селището. Всеки беше поверен на по няколко мюти, които го хранеха и пазеха. Държаха ги боси, обикновено завързани за кол и изолирани един от друг. Това предотвратяваше изготвянето на съгласуван план за бягство. Като допълнителна мярка на краката на всеки нарушител бяха сложени тежки дървени букаи. На Медицинската шапка и на Джоди вече не се разрешаваше да се грижат за ранените. Беше ясно, че М’Колите нямат никакво намерение да им позволят да бъдат проводници на тайни послания. Мистър Сноу, лечителят на племето, бързо определи онези, които се нуждаеха от лечение, и започна да маже раните им с някакъв мехлем. Доволен, че Джоди изглежда толкова добре, колкото позволяваха обстоятелствата, Стив продължи да се държи настрана от нея. Макар и по различен начин, и двамата бяха пленници и той не можеше да направи нищо, за да подобри положението й.
През първите няколко дни след издигането му до ролята на потенциален герой на Стив му беше трудно да се отпусне, но в края на първата седмица се чувстваше така, сякаш никога не е отсъствал. След като вече беше засвидетелствал смелостта си със захапване на стрелата, Стив попита Мистър Сноу дали ще му бъде разрешено да се облече като мют. Въпросът беше отнесен до Ролинг-Стоун и съвета на старейшините. Те от своя страна се консултираха с Блу-Тъндър. Новият върховен воин се съгласи да позволи на Стив да се облече като мечка. Той обаче нямаше да бъде считан за пълноправен воин, докато не дъвче кост.
Стив помоли Найт-Фивър и двете й племенни сестри да му помогнат да се снабди с комплект „кожи за ходене“. Молбата му за помощ беше посрещната с радост и в края на втората седмица той получи пълен комплект, включително украсен с камък шлем и плочи за тялото и беше изрисуван от главата до краката. За последен път косата на Стив беше подстригвана при явяването му пред съвета на оценителите преди пет месеца. В Рио Лобо тя беше умело „докарана“ да изглежда, сякаш е нескопосано подрязвана с нож. Като резултат характерната за трекерите ниска подстрижка беше почти напълно изчезнала. На Стив отново му бяха дадени ленти от синя тъкан от слънчеви клетки, каквито носеше при пристигането си в Пуебло, и сега той помоли Найт-Фивър да ги вплете в косата му.
Мистър Сноу спря да погледне работата на вълчиците.
— Как ти се струва? — попита Стив.
Мистър Сноу отговори с възхищение.
— Би могъл да измамиш дори и мен…
Стив огледа изрисуваните си ръце.
— Сигурен ли си, че тази окраска ще може да се махне?
— Идеята беше твоя. Ще се разтревожиш ли, ако не може?