— Е, бих могъл да свикна да живея с нея — отговори дипломатично Стив.
Мистър Сноу се засмя под мустак.
— Сега е големият ти шанс. — Той го удари приятелски по ръката. — Слушай, тъй като Кадилак замина, защо не се настаниш в колибата му? Сигурно не искаш през цялото време да си до мен.
Стив го погледна и се зачуди какво ли се крие зад тази забележка.
— Той няма ли да е против?
Мистър Сноу вдигна рамене.
— Нали преди спеше там. Това ще ти помогне да се чувстваш у дома.
Колибата беше близко до тази на Мистър Сноу. Гъвкавите странични пръти бяха забити в земята и след това извити и завързани със здрави върви, изплетени от трева, за пръстена за пушек. Над тях бяха опънати същите и здраво завързани за основата бизонски кожи. Влизаше се през врата със завеса, която при лошо време можеше да се завърже. Подът беше покрит със сламени рогозки и мютски принадлежности, обикновено в кожени торби или рогозки, завити на рола, наредени покрай стените — и за пространство, и за защита срещу вятъра.
Пръстенът за пушек, както подсказваше самото му име, осигуряваше вентилация за малкото количество пушек, който излизаше от огнения камък — глинена купа с животинска мазнина и фитил, направен от влакна див коноп, към който можеха да се прибавят малки парчета борина. Огненият камък беше само за осветление и съвсем малко за топлина; готвенето беше обществена дейност и се извършваше на открито под контрола на жените на старейшините на племето. Мютите бяха изключително сръчни в запалването на огън с пръчка и всеки възрастен си носеше прахан. При пороен дъжд, когато паленето на огън беше невъзможно, племето се задоволяваше със сушено сурово месо.
Дори Найт-Фивър да беше по-привлекателна, Стив пак не би искал тя да живее в колибата му. Не би искал дори Клиъруотър да живее в нея. Защото можеше да разчита на уединение само след стъмване.
През първата нощ, докато другите в селището спокойно спяха, той свали едно от двете парчета дърво, от които беше направена дръжката на ножа, и откри достъп до чипа вътре. С помощта на малко острие набра едно съобщение, което поддържащата група трябваше да предаде до Гранд Сентрал. Системата можеше да съхранява до пет хиляди думи, макар че такива дълги предавания бяха рядкост. С набирането на всяка буква думите се появяваха като малки черни букви върху бронзово-сива лента — тридесетзнаков течнокристален дисплей.
След завършване на съобщението целият текст можеше да бъде показан на дисплея с нормална за четене скорост. Можеше също да бъде спрян на всяко място за добавяне или изтриване. Чрез натискане на друг миниатюрен ключ съобщението можеше автоматично да бъде кодирано и след това чрез друга едноклавишна команда излъчено. Един таймер за ден и дата позволяваше приемо-предавателят да бъде включван и изключван през предварително зададени интервали за предаване, приемане и съхранение на съобщения — също като телефонен секретар. Чрез обръщане на процедурата пристигналите съобщения, които автоматично се записваха и запаметяваха, можеха по всяко удобно време да бъдат извикани, декодирани и прочетени на дисплея. Нормалният обхват на предаване и приемане, в зависимост от терена, беше от тридесет до петдесет мили; можеше да се удвои с помощта на жична антена, която се съхраняваше на малка макара в дръжката на ножа.
Първият текст на Стив се състоеше от кратък отчет за възстановяването му като полупостоянен гост на племето М’Кол и новината, че Кадилак и Клиъруотър са напуснали селището през ноември. Той се постара да не казва на Карлстром къде и как са заминали. Имаше си достатъчно проблеми Със Семейството, за да им дава основание за нови. Ограничи се със съобщаване за тяхното отсъствие и датата, когато се очакваше да се появят, като прибави, че според него, докато не получи ново обяснение, те вероятно са изпратени като емисари при други племена Плейнфолк с надежда да създадат съвместна сила за съпротива срещу ешелоните. Тъй като Карлстром беше изразил опасение, че такъв ход може би вече е предприет, Стив знаеше, че рапортът му вероятно няма да бъде поставен под съмнение.
На следващата нощ намери отговора на Карлстром, съхранен в паметта на приемо-предавателя. Трябваше да остане с племето до завръщането на Кадилак и Клиъруотър. Не биваше да предприема нищо срещу Мистър Сноу. Операцията СКУЕЪРДАНС се отлагаше до второ нареждане. Междувременно ешелони и отряди пионери нямаше да предприемат огнено прочистване в площта, заета от М’Колите.
Във второто си предаване Стив докладва за залавянето на ренегатите и тяхната вероятна съдба. Карлстром му нареди да наблюдава събитията колкото може по-отблизо; подчертаваше, че е жизненоважно да предава и най-малката информация за майсторите на желязо, която може да събере — нещо, което той бездруго възнамеряваше да прави, за да задоволи собственото си любопитство.