Пленените ренегати също фигурираха в тези приготовления. Те бяха отведени един по един до потока край селището и им беше наредено да се съблекат и да се измият. Парцаливите им дрехи и бельо бяха изпрани и закърпени, дори им дадоха допълнителна храна и всеки ден ги подготвяха и ги караха да правят упражнения — като добитък, готвен за изложба.
Ловните излети и патрулирането продължаваха и Стив — който след кратката среща с Джоди беше избягвал всякакъв контакт с пленените нарушители — винаги, когато му се разрешаваше, участваше в хайки.
Четири дни преди ренегатите да тръгнат за среща с корабите с колела Стив се присъедини към хайка от шестдесет мечки в един разширен патрул в южната част на територията на М’Кол. На втория ден един от фланговите трекери намери разсечен труп на бързонога. Главата, гръдният кош и вътрешностите бяха заровени, но твърде плитко и не бяха покрити с камъни, така че койотите ги бяха изровили. Мютите не заравяха труповете на животни, убити по време на ловни обиколки — изкормваха ги и ги отнасяха в селището на колове. Това, че бързоногата беше скрита по такъв начин, беше сигурен знак, че са я убили нарушители.
След внимателното претърсване на местността бяха открити и други следи. Широк настъпен лист носеше издайническа следа на засъхнала кръв и отпечатък от подметка на ботуш на трекер, оставен от някой, помогнал да заколят сърната. В купчина камъни под една надвиснала скала бе пален огън. Пепелта беше грижливо разпръсната и мястото очистено от следи, но в пукнатината на скалата бяха останали следи от пресни сажди, а мютите с острото си обоняние откриха и пръснатите надалече главни. Огънят бе пален преди един ден.
Като наблюдаваше как мечките обикалят да търсят следи и вълнението, с което оценяваха всяка, Стив реши, че те изпитват много по-голямо удоволствие от процеса на проследяване, отколкото от следващото го откриване и убиване на жертвата. Блу-Тъндър, водачът на хайката, показа на Стив дупката, от която бяха извадили черепа на бързокраката.
— Твоите хора.
Стив се намръщи.
— Толкова далеч на север? — Ешелоните обикновено идваха от депото във форт Уърт в началото на април, но първият месец минаваше в снабдяване на попътните станции. Беше много рано да се появят, а и освен това Карлстром беше казал, че трекерите ще бъдат насочени другаде.
Блу-Тъндър поклати глава.
— Не подземни хора. Червенокожи.
Мютското име за ренегати — които наричаха себе си нарушители. Федерацията ги смяташе за престъпници, те виждаха себе си в по-героична светлина — бунтари, победили системата. Мютите не правеха никаква разлика — червенокожите бяха просто друга от многото форми на живот, населяващи земята.
— Ще ги преследвате ли?
— Разбира се. Мъртвешките лица правят добра търговия с нас.
— Мъртвешките лица?
— Майсторите на желязо. Те вземат нашите племенни братя и сестри и ни дават остро желязо. Но един червенокож струва колкото двадесет от Плейнфолк. По-добре да търгуваме с тях, отколкото да изпращаме наши хора надолу по реката.
— Какво става с тях? — попита Стив.
— Корабите с колела ги откарват.
— Знам това. Искам да кажа, когато стигнат до огнените ями на Бет-Лем.
Блу-Тъндър вдигна рамене.
— Никой никога не е говорил за това.
Един от хайката дойде при тях и сложи нещо в ръката на Блу-Тъндър. Той го погледна, след това го хвана и го опъна. Беше тънка като косъм метална нишка, жична антена, подобна на онази в ножа на Стив — само че тази беше развита от макарата.
— Това също е направено от подземни хора. Какво ще кажеш за него?
Стив подбра внимателно думите си. Беше деветдесет и девет процента сигурен, че Блу-Тъндър не знае какво държи, но не можеше да е сигурен.
— Това нещо е изработено от онези с висок занаят. Само по себе си не е нищо, но когато е свързано към друг апарат, изпраща думи, които летят по въздуха… както летят птиците над планините, до места, които не можем да видим.
Блу-Тъндър огледа внимателно жицата, после я нави внимателно на малката бобина.
— Така… сега онези, които говорят, и онези, които слушат, са тук. — Мютският воин стана. — И са тъпкали нашата земя… — Той подаде жицата на Стив. — Предай ми мислите си, облачни воине. Говорят ли те на нас?
Стив неочаквано беше обхванат от някакво предчувствие, че нещата ще тръгнат ужасно погрешно. Той вдигна рамене.
— Ако това те безпокои, да отидем да ги намерим и да ги попитаме.
Чу се пронизителен писък като на птица — сигнал, който мютите използваха да общуват по време на лов. Стив си спомни първия път, когато го беше чул — когато го преследваха през гората, след като беше открил Клиъруотър.