Блу-Тъндър направи нетърпелив жест. Мютите обичаха такива официалности, но точно тази не водеше в желаната насока. И още по-лошо — имаше опасност той да изгуби в спора.
— Вие търсите храна и справедливост. М’Колите имат сила да ви дадат и двете, но вие сте много.
Мустакатият огледа разположените по края на падината воини.
— Не толкова много, колкото сте вие.
— Тези неща трябва да се уговорят — настоя Блу-Тъндър. — Съберете хората си. Нека изпушим лулата и направим сделка. — Той бръкна в една от торбичките на кръста си, извади тънка бутилка с компресиран въздух за захранване на въздушна пушка и я предложи на жълтокосия.
— Вземи я. Ние имаме още. И също много железни камъчета.
Жълтокосият претегли бутилката на ръка. От опит всеки трекер можеше да каже по теглото приблизително колко въздух има вътре. После я подаде на колегата си.
— Половин бутилка…
— Да, бих казал, че е толкова. — Мустакатият погледна Блу-Тъндър. — Какво искаш в замяна?
Големият мют се усмихна и разпери ръце.
— Защо не седнем да поговорим за това?
Нарушителите го разбраха.
— Ще доведем и другите — каза русокосият.
Блу-Тъндър хвана Стив за ръката и го бутна напред.
— Иди с тях.
Двамата нарушители тръгнаха към езерото, следвани отблизо от Стив. Когато минаха около пет метра, той засвири тихо началните мотиви на мелодията, която бе научил в Рио Лобо: „На юг на границата… надолу към Мексико…“
Нарушителите трепнаха. После русокосият махна успокоително на другарите си на брега и без да се обръща към Стив, изсъска приглушено:
— Внимавай да не се спънеш, амиго…
Стигнаха до другите петима и Стив и русокосият бързо размениха тайния сигнал, с който „мексиканците“ се разпознаваха.
— Дийп-Сикс — каза русокосият. Това беше кодовото име на ръководителя на поддържащото отделение, с когото Стив редовно имаше връзка по радиото.
— Ханг-Файър — каза Стив.
Дийп-Сикс пак изсъска:
— Какво правиш с тази банда, по дяволите?
— Нямам време за обяснение. Но ако не тръгнете бързо, ще свършите с глави в реката… или на кол. Има ли как да се измъкнете?
— Да — промърмори Дийп-Сикс, обърна се към другите членове на отделението и почна да жестикулира и да сочи мютите, та Блу-Тъндър да си помисли, че им предава предложението да седнат и да разговарят. — Имаме надувна моторна лодка. Скрита е в скалите зад нас.
Стив погледна покрай него и видя избягалия в началото нарушител, който се показа и вдигна палци. Огледа останалата част от групата. Чорлавата руса девойка с надутия корем беше коленичила на пясъка и събираше нещата, изсипали се от скъсаната й раница. Очите им се срещнаха за момент, после тя продължи работата си. Стив имаше чувството, че я е виждал някъде.
— Къде мислиш да отидеш?
— Ей на онзи остров — отговори мустакатият. — Тези лайнари не могат да плуват, нямат лодки и не обичат водата. Няма да могат да ни пипнат.
Стив измери разстоянието до острова. Беше около миля.
— Няма да стигнете до него. Мютите са отлични стрелци. Така ще ви напълнят с желязо, че ще потънете, преди да сте изминали и петдесет метра.
Мустакатият вдигна рамене.
— По-добре, отколкото да остана тук и да ми набучат главата на кол.
— Имаме някои нещица — каза Дийп-Сикс. — Около лагера са заложени противопехотни мини…
— Мини?
— Да, преведохме те през тях. Не са кой знае какво, но ако стъпиш на някоя, от коляното надолу не остава нищо.
— По дяволите…
— И можем да пуснем и пушек от лодката.
Стив разбра какво трябва да направи и умът и стомахът му станаха леденостудени. Опита се да преглътне буцата в гърлото си.
— Добре — грубо каза той. — Желая ви успех. Най-добре да тръгвате.
Петимата нарушители зад Дийп-Сикс и мустакатия тръгнаха към скалите, където щяха да се скрият от арбалетчиците по ръба на падината. Скритата лодка заработи със силен рев. Над скалите запълзя синьо-сив пушек.
— И умната — викна Стив. — Не ме правете на решето. Имам си задача!
Дийп-Сикс замахна с твърдия приклад към главата на Стив. Колкото и да беше бърз обаче, в този случай доста закъсня. Стив вече се беше отдръпнал извън обсега му. Тоягата му блесна в дъга от светлина от отразените от наточеното като бръснач острие слънчеви лъчи и разцепи тялото на Дийп-Сикс по линия, която минаваше през пъпа с хирургическа точност. Дългата сламена коса на „мексиканеца“ се развя, бледите му сини очи изскочиха от орбитите, взрени в излезлите му черва с неописуем ужас. Той се опита да ги задържи с ръце, но това беше като да се опиташ да задържиш живи змиорки в пробит чувал.