Мистър Сноу се безпокоеше, че и този път може да възникне някоя бъркотия. Когато племената се разположиха на лагер, стана ясно, че М’Колите са хванали най-много ренегати. И за да стане положението още по-лошо, бяха хванали повече, отколкото Д’Троит изобщо бяха хващали някога. Тяхната най-голяма плячка — според Д’Вайн, един стар враг на М’Кол — беше едва седем. Д’Троит очевидно бяха недоволни от късмета на съперниците си и многобройните групи перчещи се мечки М’Кол не спомогнаха положението да се подобри.
Осемнадесетгодишният Стив смяташе, че вече е имал достатъчно трудности за до края на дните си, и стоеше настрана. Това събиране на представителни групи от всяко племе беше невероятна гледка и той разбираше, че вероятно е първият трекер, който не само е негов свидетел, но и участник в него. Ренегатите от последните години вероятно бяха видели нещо от това, което той виждаше сега, но те не се бяха върнали да разкажат за него. Той пръв щеше да го направи. Това беше една уникална възможност да наблюдава Плейнфолк и той беше решил да се възползва от нея максимално.
Накичен с шлем с пера и плочи по тялото — красиво украсени от Найт-Фивър, — Стив обикаляше и запомняше всичко, което виждаше и чуваше. Карлстром беше казал, че мютите нямали чувство за национална принадлежност и никаква съгласувана управленска структура. Но все пак те бяха тук, заедно, и не враждуваха. Начинът, по който беше организиран лагерът, съществуването на мироподдържащи групи и фактът, че подобни събирания се бяха провеждали през последните сто години, беше доказателство, че сътрудничество между различни племена и кръвни линии е възможно. Но въпреки това годишно празненство тъжният факт беше, че нямаше никакво смесване или търговия между племената, никакво обединяване на ресурси. Щом се върнеха на териториите си, всичко се разпадаше.
Трудно беше да се разбере защо е така, но това, изглежда, потвърждаваше утвърдената във видеопрограмите „Вдъхновение“ теза, че само силно, вдъхновено ръководство може да създаде организирано и дисциплинирано общество, в което хората да живеят и работят в хармония. Мютите можеха да постигнат такова чувство на общност на ниво племе, но не можеха, или нямаше да могат да отидат по-далеч. Идеята за живеене в мир със съседите си им изглеждаше така абсурдна, както техните идеи за живот и смърт бяха изглеждали най-напред на Стив. Причината, която лежеше зад тяхното сегашно отношение, сигурно бе дълбоко вкоренена в психиката им от Войната на Хилядата слънца или беше болезнената последица от нея — периодът, наричан от Мистър Сноу Великия леден мрак, когато, изглежда, на повърхността на земята не бе останало никакво живо същество.
Незнанието беше ефикасно средство. Наръчникът на Федерацията съдържаше само няколко сухи параграфа за първите двеста години от нейното съществуване. Имаше, разбира се, екрани, пълни с патриотични глупости за легендарната мъдрост и предвидливост на Бащата-основател Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви и жертвената храброст на минитмените и форейджърите. Но нямаше сигурни данни, никакво обяснение за Холокоста, освен че цялата вина се приписваше на мютите; нямаше никакви подробности откъде точно е дошло Първото семейство или как е дошло на власт, нито някакъв намек, че — както твърдеше Мистър Сноу — мютите и трекерите имат общ произход.
Дълбоко в себе си Стив знаеше, че няма да се успокои, докато не разкрие и последната тайна. Рано или късно той трябваше да се върне, за да намери отговор в електронните недра на КЪЛЪМБЪС. Желанието да знае се беше превърнало в мания, по-силна дори от желанието му за Клиъруотър, но той не можеше да разбере защо трябва да е така. Той не беше избрал съзнателно този път. Отново, както толкова пъти в миналото, Стив имаше впечатлението, че не той е трябвало да направи избора, че въпреки цялата си интелигентност и хитрост той не е нищо повече от пионка в една игра, която дори не беше започнал да разбира.
Макар и отдаден на моментите на самоанализа, Стив не си позволяваше да размишлява прекалено дълго върху тези въпроси. Тази последна вълна на неувереност беше отнесена бързо от голямата вълна на възбуда, предизвикана от перспективата да види корабите с колела.
Те се появиха на хоризонта едновременно с изгряващото слънце — съвпадение, чието значение Стив можа да оцени много по-късно. Три точки, които бавно прераснаха в тъмни тумбести петна. Приближиха и очертанията им станаха по-ясни. От два високи тънки комина, разположени от всяка страна на квадратните надпалубни надстройки, се виеше пушек. Освен надувната лодка — специален апарат, използван само от АМЕКСИКО — Стив никога не беше виждал лодки или кораби. Видеоархивите по каналите за обществен достъп не съдържаха данни за такива неща. Първото семейство очевидно беше решило, че за обикновените трекери водните превозни средства спадат към категорията на странична, несъществена информация — заедно с майсторите на желязо, мютската магия и още… само КЪЛЪМБЪС знаеше какво още друго.