— Няма чудодейно средство, Брикман. Онова, което са ти дали при медицинския ти преглед, е или витамини, или безвредно лекарство. Не знам кой ти е втълпил тази идея за антирадиационен серум, но няма такова нещо. Не е необходимо. Във въздуха вече няма болест.
Стив помисли върху казаното от Генералния президент за необходимостта да се отрича съществуването на мютска магия. Ако бяха могли да направят това и да предявяват претенции за някакво нарушение на Първи кодекс, значи бяха способни — както вече подозираше — и на по-големи измами. Но той не можеше да каже това на Джоди. Трябваше да си дава вид, че не иска да промени мнението си, за да измъкне от Джоди всичко, което тя знаеше… или в което вярваше сега. Погледна я предпазливо.
— Как разбра това?
— Медицинската шапка е нарушител от три години. Познава нарушители, които не са инжектирани повече от пет години и са все още в добра форма. — Тя видя недоверчивия му поглед. — Той е абсолютно прав — защо да си измисля такива истории?
— А защо не? Той е нарушител. Ти нямаш никакъв избор, а може би и той няма, но повечето от тези хора са мошеници. Хора, съзнателно поставили се извън обществото, на-ко, дезертьори. За тях е естествено да злословят по адрес на Семейството и Федерацията. Те просто искат да изглеждат добри.
— Добре… какво е твоето обяснение?
— Джоди, аз нямам обяснение. Единственото, което зная, е, че моят баща-настойник изкара два пъти по шест години горе и умира… може дори вече да е умрял. Ако във въздуха вече няма болест как той… или всички други… са изтеглили трик?
Тя се засмя горчиво.
— Стегни се, Брикман. Ще ти разкажа една смешка. Радиацията, която убива пионерите, не е в атмосферата. Тя е в ешелоните!
Стив я изгледа втрещено.
— Но… какво ще кажеш за гайгеровите броячи? Когато ги изнесеш навън…
Джоди го прекъсна.
— Те са направени да дават обратни показания. Всичко отначало докрай е измислено. Всичко, което ни се казва, са лъжи!
Това вече беше прекалено. За Стив не бяха чужди теориите за конспирация, но жестокостта на такова престъпление срещу поколения нищо неподозиращи трекери го зашемети.
— Това не може да е вярно! Трябва да има друго обяснение.
— Дай го тогава.
— Но къде е доказателството?
— Ние с теб сме доказателството! — извика Джоди и посочи най-близките ренегати. — Огледай се! Ако казаното от Семейството е вярно, всички тези момчета трябваше вече да са мъртви!
Стив поклати глава.
— Не… това е глупаво. Татко Джак е герой. Защо ще убиват герои?
— За да ни държат под контрол — отговори Джоди. — Да спрат бягството на хора.
Стив се намръщи.
— Но защо някой ще иска да избяга от Федерацията? Първото семейство се е заклело да ни върне в света със синьото небе. Затова са всичките усилия и жертви. Какво е станало, Джоди? Когато двамата с теб бяхме на „Дамата“, ти беше горда да си пионер. Лично ми го каза. Да не искаш да ми кажеш, че нищо от това вече няма значение за теб?
— Разбира се, че има. Но ти как имаш нахалството да ме питаш, след като си се облякъл така?! Аз все още съм трекер и винаги ще бъда. Единственото, което се опитвам да ти набия в главата, е, че Първото семейство ни лъже. Над земята е безопасно от петдесет години… може би дори от повече!
— Това са ренегатски приказки, Джоди! Не можеш ли да разбереш? Малоун и другите са ти внушавали тези глупости, за да те обърнат срещу Федерацията. Но това е просто перверзна фантазия. Те са пушили прекалено много рейнбоу. Искаш ли да знаеш какво мисля? Има хора, които се разболяват, и други като теб и мен, които не се разболяват. Роз ми каза, че в Института за живот провеждали клинични изследвания на мюти с прави крайници от няколко десетилетия — опитвали да изолират генетичния механизъм, който ги прави имунни. Кой казва, че не са намерили отговор? Всички ние сме създадени в Института за живот. Може би ние с теб… и другите… сме родени с тази „магическа капсула“ вътре в нас.
Джоди го изгледа безизразно.
— Интересна теория…
— Не е по-скандална от онази, която ти току-що изложи.
— Прав си, не е.
— Както казах, аз имах време да помисля върху нещата… да задам няколко неудобни въпроса. Но като те слушам как говориш, си мисля, че може би малкото знание е опасно нещо. Ние с теб просто не знаем достатъчно, за да можем да разберем цялата картина. Може би нещата не са така прости, както ни се иска на нас, и може би устройството на Федерацията не е толкова съвършено, колкото трябва да е, но… такъв е светът. Мисля, че е важно да вярваме, че хората на върха правят най-доброто, което могат. Ако ние запазим вярата си и правим същото, ще спечелим.