Тя помисли малко, после каза:
— Бъди честен с мен, Брикман. Ти от Семейството ли си?
Стив се намръщи, после се засмя.
— Що за странен въпрос! Наистина ли мислиш, че щях да съм тук, ако бях?
— Не съм вчерашна. Миналата година беше шестото ми излизане. Семейството е навсякъде.
— Може би си права. Но аз не съм от тях… и това е истина. Макар че, ако бях, предполагам, бих твърдял същото. — Той се усмихна. — Не говориш сериозно, разбира се. Искам да кажа, ако наистина мислиш, че съм от Семейството, щяхме ли да водим такъв разговор?
— Защо не? Сега те не могат да ми направят нищо. — Тя го погледна внимателно. — Тревожиш ме, Брикман. Мислех, че съм те разбрала, но сега… Просто не знам какво целиш. Може би Малоун беше прав. Може би ти наистина си агент.
Стив стисна силно ръцете й.
— Чуй ме и слушай добре. Аз не съм от Семейството и не съм агент… каквото и да означава това. Аз съм просто човек, който прави всичко, за да се бие за онова, в което вярва. Това включва и теб.
Джоди, изглежда, прие сериозно последната забележка — макар и с известно нежелание.
— Е… винаги е добре да знаеш кои са ти приятелите.
— Виж… независимо какви са обстоятелствата, ако се срещнем отново, единственото, което искам, е честно отношение.
— Ще го имам предвид.
— Благодаря. И ако не успея да те видя отново, преди да те отведат… късмет и…
Тя стисна протегнатата му ръка.
— Успех…
Глава 17
Стив прекара следващия ден по подобен начин — ходеше и запомняше всичко, което вижда и чува. После го намери Мистър Сноу.
— Точно теб търся — каза той и го отведе до една голяма група мечки, които се бяха струпали около Блу-Тъндър. Блу-Тъндър държеше нещо, което приличаше на пушка.
— Какво е мнението ти за това?
Стив взе оръжието от ръцете на мюта с почтително кимване и внимателно го разгледа. Никога не беше виждал такъв странен предмет. Беше добре изработено оръжие, направено от стомана и месинг, с полиран приклад от твърдо тъмно дърво. Но нямаше оптически мерник; само малка пластинка отпред и разграфен блок, който можеше да се движи по калибрирана скала, монтирана на задния край на единична цев с вътрешен отвор колкото водопроводна тръба. Магазинът представляваше странен въртящ се метален цилиндъра с пробити в него десет дупки. Два стоманени купола покриваха задната и предната част на цилиндъра, там където той се подаваше от двете страни на приклада. В задната страна на цевта над цилиндъра имаше плосък блестящ метален ударник, който можеше да се изтегля назад с палец и когато се натиснеше спусъкът, удряше напред. Това караше цилиндъра да се завърти надясно и докарваше под ударника друга дупка.
— Тези дупки трябва да са за патрони…
— Точно така. С железни куршуми. Слагат се в дупките отзад. Натисни този предпазител.
Стив го натисна. Барабанът, прикладът и цилиндърът се отвориха, завъртайки се напред около един щифт, разположен точно пред предпазителя на спусъка. Стив върна цевта на мястото й и разгледа долната страна на приклада.
— Къде слагат бутилката с въздух?
— Не се използва компресиран въздух. Всеки патрон е напълнен с прах, който го изтласква.
— Каква прах?
— Наричат я барут. Нали видя фойерверките. Подобен е на онова, което кара ракетите да летят във въздуха. — Мистър Сноу освободи един палец на приклада точно над предпазителя на спусъка и отмести назад малка покривна плоча. Вътре имаше вдлъбнатинка с централна втулка и примитивен механизъм за освобождаване.
— На този клин се поставя една навита хартиена лента, която минава под ударника. На лентата има малки плоски мъниста от същата специална прах. Когато се натисне спусъкът, ударникът удря едно от мънистата. От него изскача искра и запалва задната страна на патрона. Бум! И патронът излита. Когато пуснеш спусъка, под ударника се премества ново парче от лентата.
Стив се усмихна.
— Интересна идея. Каква е далекобойността?
— Половин стрела. Вие я измервате различно. Яма-Шита каза, че е същата като на вашите пушки. В някои отношения дори по-добра.
Стив издърпа ударника назад и натисна спусъка, за да го освободи.
— Ако трябва да се прави това при всеки изстрел, нашите пушки са по-добри — те изстрелват три куршума наведнъж и имат много по-голям пълнител.
— Така е. Но Яма-Шита изтъква, че вашите пушки не са ни от полза. След като вятърът в бутилките се свърши, те са просто парче боклук. Вашите господари не са глупави. Те са се постарали онези, които видят светлината и избягат от тъмните ви градове, да няма с какво да се бият.
— Прав си. Никога не ми бе идвало наум. Железен патрон със стоманено острие, калибър 0.225. Десет изстрела срещу магазин с шестдесет за троен залп, автоматична или единична стрелба. Експлодиращ барут, огън, пламък, шум. Конструкция от каменната ера. Трекерите ще могат веднага да установят местоположението на стрелеца. И с тази мерникова система и далекобойност как може да се гарантира улучване на целта? Ще вземе ли някой такова оръжие?