— Хеййй-яаааа — промърмориха наблюдаващите мюти.
Стрелецът нагласи мерника, прицели се, прониза втория кол, след това събори жертвата с изстрел в гърдите — тежкият куршум мина през центъра на плаката. Тълпата пак извика одобрително.
Стив се обърна към Мистър Сноу.
— Вземам си думите назад. Ударната сила наистина е много голяма, но това не е решение на въпроса. Има твърде много шум и пушек. Още с първия изстрел ще издадат позицията на стрелеца.
— Вярно. Но първо хората ти трябва да дойдат в обхвата на вашите дълги железа.
— Не съм много впечатлен. Да видим как ще се справи със следващия.
Стрелецът се прицели внимателно и стреля по третия стълб. Човекът с червената лента, застанал срещу него до водата, направи знак за попадение. Самураят отпусна пушката, пое дълбоко дъх, след това отново я вдигна, прицели се и натисна спусъка. Чу се силен гръм.
Мишената не падна.
Настъпи миг тишина, последва странен запъхтян вик от майсторите на желязо.
— Хъъ-оооо!
Стрелецът остави пушката на земята, обърна се към главния самурай и наведе глава. Раменете му увиснаха от унижение от обидите, произнесени на висок глас от неговия началник. Когато той свърши, стрелецът се наведе още по-ниско, подаде пушката на чакащия с червена лента, подаде двата си меча на друг, отново се поклони, след това изтича по брега до кола и застана отляво на мишената.
Главният самурай взе пушката, провери дали всичко е в ред, прицели се и стреля. Първият изстрел разцепи кола, вторият свали нарушителя, третият проби дупка в нещастния самурай.
— Хеййй-яааа…
Самураят подаде пушката на Мистър Сноу, прие неговия нисък поклон и се отдалечи с хората с червени ленти, като остави другите, по-низши майстори на желязото да обучат М’Кол как да зареждат оръжието и да стрелят.
— Искаш ли да опиташ? — попита Мистър Сноу.
— По-късно.
Тръгнаха по брега да разгледат разцепените колове и бездиханните тела. Въпреки пренебрежителната оценка на Стив примитивното оръжие беше направило големи дупки и в добри ръце можеше да стреля с голяма точност. Според него то беше много несъвършено, но използването му в голям брой щеше напълно да разстрои сегашните тактически предимства, на които се радваха трекерите в операциите срещу Плейнфолк.
Майсторите на желязо действаха така впечатляващо, както и оръжието. Дисциплинираният начин, по който изпълняваха точното поведение, дефинирано от законите, потвърди по-раншните бележки на Мистър Сноу за тяхната жестокост и безмилостност. Както и във Федерацията, „оперативни провали“ не се търпяха, особено когато обстоятелствата включваха загубата на чест и достойнство.
Стив погледна Мистър Сноу в очите и каза:
— Изумителни хора. Видя ли ги как стояха с вдигнати брадички и чакаха куршумът да ги удари? Нито един мускул не трепваше. Това изисква истинска самоотверженост.
Мистър Сноу отговори с мрачна усмивка:
— Бих казал, че да стоиш там и да те застрелят, е най-доброто, на което могат да се надяват.
Цял следобед и през следващия ден Стив обикаляше брега и чакаше. Напразно. По залез-слънце, когато корабите отново се оттеглиха да хвърлят котва навътре, Клиъруотър и Кадилак все още не се бяха появили.
Той отиде да търси Мистър Сноу и го намери да сваля премяната си.
— Не мога да понасям тези събори — промърмори старецът.
Стив се засмя.
— Що за странни приказки? Ти не си човек на насилието и от онова, което си казвал, знам, че се поболяваш от неговите последици. Всички тук като едно голямо щастливо семейство… с малки изключения тук-там… Защо не може да е така през цялото време?
— Основателен въпрос — измърмори Мистър Сноу. — Нещата досега бяха много спокойни. Но атмосферата скоро ще се нажежи. Няма да ни се размине.
— Но защо? Защо не можете да се възползвате от възможността да се сплотите и да изгладите различията? Вместо непрекъснато да се хващате за гушите, защо не обедините силите си срещу Федерацията? Ако всички повелители се съберат и…
Мистър Сноу махна с ръка.
— Да, да, знаем всичко това. Виж… никой не е съвършен, най-малко ние. Ти си ни отредил ролята на жестоко преследвани, но благородни диваци… предполагам, поради Клиъруотър и поради факта, че не те направихме на филийки сухо месо. Опасни, романтични идеи, Брикман. Има мистерии, има и магия, но ние живеем в суров, жесток свят. Вярно е, че всяка година за кратко Плейнфолк се събират да „ходят на водата!“ Да, така е, и през това време това става въпреки гнева и лошите чувства между Ши-Карго и Д’Троит. Но тъжната истина е, че повечето от нас могат да издържат само четири или пет дни дружба. Искам да кажа… можеш ли да си представиш какво ще е винаги да бъдеш любезен с банда лайнари? Мо-Таун! Племената им ще скитат из цялата ни територия и ще вземат месо от ножовете ни. Няма да има място, което да можем да наречем наше! Още на следващия ден те ще гонят жените ни и ако не се стигне до бой, всички ще лежат наоколо угоени и ще правят бебета. Съвсем скоро човек няма да може да има къде да стъпи от хора. И това ти наричаш живот? Ние се нуждаем от действие, вълнение, опасност, от… ох… — той щракна с пръсти — как му казвате вие?…