Късно следобед на четвъртия ден от започването на търговията Стив отиде до върлината и се присъедини към група мечки, които седяха в края на карето и наблюдаваха работата. След дълго чакане търговският съвет беше заведен пред платформата и Мистър Сноу накрая можеше да говори с Яма-Шита чрез двама преводачи. На Стив не му беше необходимо да чува, за да разбере какво се казва. Лошите новини бяха изписани върху лицето на стария летописец. Той се поклони почтително заедно с останалите от търговския съвет и се върна в карето. Стив избърза да ги срещне, когато минаха през редиците на наблюдателите. Десетчленният съвет изглеждаше, сякаш ги е ударил експресът Транс-Ам.
— Не са на кораба…
Мистър Сноу поклати глава.
— По-лошо. Кадилак не иска да се върне.
Червата на Стив се превърнаха в замразени спагети.
— А Клиъруотър?
— Яма-Шита ме увери, че никой от двамата не е държан против волята му. И двамата са в добро здраве и са богато възнаградени…
— Но тя също няма да се върне…
Мистър Сноу разпери безпомощно ръце.
— Бъди разумен. Клиъруотър просто не може да го остави там.
Стив погледна мрачно към подиума.
— Вярваш ли на този човек?
— Нямам голям избор. Както казах, те никога не са ни лъгали.
— С други думи, ще ги оставиш да си отидат с това обяснение.
Мистър Сноу го изгледа раздразнено.
— Виж, младежо, просто се успокой. Ако Кадилак по някаква причина е решил да остане, той е този, който ни е измамил, не майсторите на желязо. Те не са ни отмъкнали нищо.
— Ако казват истината. Защо не завземем един от тези кораби и не кажем на Яма-Шита да се върне и да докара Кадилак и Клиъруотър, за да можем да говорим с тях?
От това предложение дъхът на търговския съвет секна.
Мистър Сноу го погледна снизходително.
— И само като си помисля, че обвини мен в безотговорност. Да предположим, че сме достатъчно луди да опитаме и по някакво чудо успеем да завладеем един кораб… наистина ли мислиш, че другите племена няма да направят нищо? Те ще ни разкъсат! — Той посочи към платформата, където Яма-Шита и самураите му приключваха последната сделка за деня. — Тези търговски размени са тяхното спасение!
— Е, предложението ми наистина не беше много умно. Но какво смяташ да правиш?
Мистър Сноу избухна.
— Велика небесна майко! Не зная какво ще правя, Брикман! Въпроси, въпроси, вечно въпроси! През последните петдесет години винаги е същото, ден подир ден! Поболях се и се уморих да отговарям… — Той се нахвърли върху нещастния търговски съвет. — Писна ми от жалките тъпаци, които не престават да ми задават същите глупави въпроси и които никога не слушат отговорите. — Обърна се на запад и протегна ръце към залязващото слънце. — О, Талисман! Защо трябваше да ме правиш летописец, когато можеше да ме направиш глух и ням! — Мина покрай Стив и се отдалечи.
Стив гледаше след него с изненада.
— Какво го измъчва? — попита Летящия тигър. — Негова беше идеята да изпратим Кадилак и Клиъруотър при майсторите на желязо. Никой от нас не искаше да правим търговия за пушки. Той ни набута в тази сделка.
— Какво решихте?
Летящия тигър безпомощно разпери ръце.
— Ще ги вземем, разбира се. Какво друго можем да направим? — Той обърна очи към небето. — Това е проблемът с летописците. Ако не приемеш съвета им, не искат да говорят.
Търговският съвет измърмори одобрително.
Стив сложи ръка на рамото на мюта.
— Остави това на мен. — И отиде да търси Мистър Сноу. Намери го седнал на един камък на брега на четвърт миля вляво от корабите.
Старият летописец не му обърна внимание и продължи унило да гледа морето.
— Мисля, че знам отговора на моя въпрос, древни…
Мистър Сноу го погледна за миг, но не каза нищо.
— Вие изпращате осемнадесет племенни братя и сестри надолу по реката. Нека заема мястото на един от тях.
— Ти си луд…
— Никога през живота си не съм бил по-нормален. Ще отида в Бет-Лем да намеря Кадилак и Клиъруотър и да ги върна при вас… живи и здрави.
Мистър Сноу остана втренчил очи в хоризонта, докато претегляше предложението, след това се обърна към Стив.
— Твоите господари казвали ли са ти нещо за Бет-Лем? Имаш ли някаква представа къде отиваш?
— Никаква. Просто ще решавам на място. — Той сложи успокоително ръка върху рамото на стария човек. — Виж, не се тревожи, ще се справя. Ти искаш те да се върнат, нали?