Стараейки се да раздвижва водата колкото се може по-малко, Стив заобиколи кораба да огледа верандите на десния борд, после излезе под кърмата.
Мистър Сноу нервно крачеше. Ролинг-Стоун и Мак-Трак, член на търговския съвет, го гледаха. И тримата бяха облечени в церемониалните си премени. Подозрението на Стив относно Мистър Сноу не беше съвсем неоснователно. Макар да не беше скрил нищо съществено, летописецът не беше предал изцяло отговора на Яма-Шита за Кадилак и Клиъруотър. Шефът на майсторите на желязо беше изтъкнал желанието си да направи по-нататъшна оценка на въпроса и беше поканил Мистър Сноу и двама мюти на частна аудиенция на борда на кораба — чест, неоказвана досега на никого от Плейнфолк.
Мистър Сноу не беше казал нищо на Брикман за тази покана — имаше си причини. Протоколът изискваше Ролинг-Стоун да е един от двамата, които да го съпровождат, и той беше избрал Мак-Трак пред Блу-Тъндър. Върховният воин, макар и достоен представител на племето, не беше най-блестящият ум и му липсваха социално привлекателни качества, които случаят може би изискваше. Мистър Сноу би предпочел да вземе Брикман поради неговата висока интелигентност, но той беше емоционално свързан със ситуацията. Ако заговореше, когато не бива, нещата можеха да се усложнят. И това не беше единственият проблем. Статусът на облачния воин все още беше само на почетна мечка. Ако го вземеше, това би било сериозна обида за Блу-Тъндър и би намалило неговия статус в очите на племето. Затова той избра Мак-Трак.
Въпреки това Мистър Сноу се чудеше какво обяснение да даде на Брикман, когато лодката дойдеше да ги отведе на кораба на Яма-Шита. Вече разбираше какво ще се случи, когато отидат там; нервността му се усилваше от мисълта какво може да направи Брикман, като разбере какво става и че не е бил поканен. Последното нещо, което искаше, беше облачният воин да се натрапи на групата.
Мистър Сноу напразно се притесняваше. Когато видя Мистър Сноу нагизден с ленти и кости, той не попита защо, а по времето, когато куриерът пристигна да съобщи, че лодката идва, Брикман беше изчезнал в нощта. Никой нямаше представа къде е отишъл. Тази новина даде основание на Мистър Сноу да се безпокои за друго. Той пое лулата, която си подаваха мютите в една близка група мечки, дръпна няколко пъти да успокои нервите си, после поведе другарите си към брега.
Сврян в едно от гигантските колела, Стив видя лодката да се отделя от кораба на Яма-Шита и да тръгва към брега. На носа и на кърмата светеха фенери. Екипажът се състоеше от обичайните бели ленти — четирима гребци и кормчия, — но богато украсената в червено и златно кабина, в която пътуваше Яма-Шита, не беше на палубата. На нейно място стоеше един безстрастен, разкрачен и със скръстени на гърдите ръце маскиран самурай. Зад него в подобни пози стояха неговите две „червени ленти“ — и двамата държаха дълги тояги със знаменца. Лодката мина на петдесет метра от Стив. Той проследи с очи как се плъзга по накъдрената от вятъра вода, фенерите хвърляха кръгове жълта светлина в мрака.
От мястото, където беше, Стив можеше да вижда само високата търговска върлина — като силует на оранжевата светлина от огньовете на лагера на мютите. Видя малки фигури да излизат от тъмнината, за да посрещнат лодката, после тя тръгна назад. Стив разбираше, че губи ценно време, но любопитството му беше възбудено и нищо не можеше да го помръдне оттук, докато не види кой е в лодката. Самураят сега седеше с лице към тримата седнали пътници — един отпред, двамата един до друг отзад. Зад тях стояха двамата червени, флагчетата им се развяваха гордо от вятъра.
Беше невъзможно да различи чертите на хората на борда, но нямаше съмнение кой е белобрадият с лице към самурая. Старият хитрец. Значи затова се беше пременил така. Какво ли беше намислил?
Стив беше обхванат от неочаквано желание да доплува до тях и да подслуша разговора им, но здравият разум надделя. Ако го хванеха въоръжен до зъби, това можеше да провали тези, както изглежда, частни преговори и да изложи Мистър Сноу и другите двама на смъртна опасност — да не говорим за самия него. Съдбата на двамата другари на Мистър Сноу не го интересуваше много, но на този етап на играта той не можеше да рискува да изгуби летописеца. Още много имаше да се играе. Стив изчака, докато лодката стигне до кораба, видя как Мистър Сноу стъпи на стълбата и изчезна със своя самурайски ескорт, след това отново насочи вниманието си към проблема да намери път в кораба, без да го открият.