За Мистър Сноу, който никога не беше влизал в изградена от човек постройка, по-голяма от мютска колиба, корабът бе направо страховит. Ако се съдеше по израженията им, същото се отнасяше и за неговите другари. Огромните помещения събудиха у него пълните с ужас спомени от друго време — когато предшествениците на мютите бяха хванати в пламтящи лабиринти от дърво и камък, смазани под падащи греди и нарязани на парчета от назъбени късове замръзнала вода — мютски начин за описване на стъкло, думата, за което се беше изгубила от езика.
Видяха шест наредени една до друга големи кръгли каци, четири от тях пълни с изпускаща пара вода. До каците стояха по три голи до кръста прислужнички. До краката им имаше няколко ведра със студена вода; на една лавица по стената отзад имаше сгънати бели кърпи от груба тъкан. Мистър Сноу погледна прислужничките изненадано — заради малките им голи гърди, заради лицата. Те не бяха маскирани. Той гледаше истинските лица на майсторите на желязо — теснооки, с плоски физиономии, без, доколкото можа да види, никакви косми.
Погледна озадачено Ролинг-Стоун и Мак-Трак. Те бяха също толкова изненадани и също обезпокоени от онова, което можеха да предвещават четири каци с вряла вода.
— Какво искат да направят? — прошепна Ролинг-Стоун. — Да ни сварят живи?
Мистър Сноу се обърна към самурая. Очакваше да види същото плоско теснооко лице, но беше разочарован. Самураят, който вече беше предал шлема си на един от червените, не беше открил лицето си. Той протегна ръце, та вторият червен да му свали доспехите и бельото, после посочи тримата мюти и след това изпускащите пара каци.
— Моля да направите същото.
Мистър Сноу и другарите му се поклониха.
— Хай! — каза Мистър Сноу. Дръзна да използва единствената дума на езика на майсторите на желязо, чието значение беше разбрал. Не знаеше обаче, че в родината на мъртвешките лица използването на самурайския език от чужденци е абсолютно забранено и се наказва със смърт. Ако Мистър Сноу не беше поканен от Яма-Шита, заради тази малка шега щеше моментално да остане без глава.
Една жена от всяка тройка прислужнички свали издутите си на коленете панталони и само с бели памучни забрадки на главата четирите влязоха в каците с гореща вода. Следващият ход беше ясен дори за един мют. Облеклото им с колекцията от кости, пера и камъчета беше грижливо свалено, след това ги поканиха да се потопят в горещата вода.
Това изживяване беше ново. През хилядата години, откакто травматизираните им предшественици се бяха измъкнали от руините на войната, мютите никога не бяха прахосвали гореща вода за телата си; единствената вода, която сгряваха, беше за супа или яхния. Но имаше и друга изненада. Жените в каците държаха парчета твърда жълта мазнина, която правеше бяла пяна като сапунените листа, но в много по-голямо количество. Държаха и меки камъни, пълни с дупки — камъните можеха да се изстискат с ръка и с тях се търкаше кожата. Мистър Сноу овладя първоначалните си опасения и покорно се остави на грижите на прислужничката. Не беше толкова неприятно, колкото очакваше.
Когато тя достигна частите, които не бяха усещали докосване на женска ръка от няколко десетилетия, Мистър Сноу трябваше да признае, че в цивилизацията на майсторите на желязо има и нещо добро.
След като влезе в кацата, самураят свали маската си, но държеше лицето си обърнато настрани. Преди да излезе един от неговите червени му донесе нова маска. Прислужничките изтъркаха тримата мюти, после ги поляха със студена вода, а другите, които стояха до каците, ги избърсаха. После им дадоха набедрени препаски и свободни долни ризи, черни издути на колената панталони и куртки в черно и кафяво с широки рамене и пристегнати с широк платнен колан. Сложиха ги на ниски столове, изсушиха им косите, сресаха ги и ги сплетоха изкусно на венче на главите с тънки дървени тресчици. След това едно от мъртвешките лица внимателно изсуши стъпалата им, докато второ безжизнено лице им обу къси бели памучни чорапи и дървени сандали.
Самураят получаваше същото внимание. Единствената разлика беше в облеклото му, в което бяха вплетени нишки блещукащо сребро, а на гърба му бе избродиран символът на неговия род. Лицето му отново беше скрито от бял шал с плътна червена препаска точно над челото. Самураят пъхна извития си меч в широкия си пояс и покани тримата мюти да го последват. Излязоха от банята и отидоха на главната палуба, изкачиха се по две открити стълби и стигнаха на втората от двете веранди на горната страна.