— Не, сър, не всяко дете — отговори Стив. — Тези летописци са от друга порода. Те са родени с тази способност. Не зная как или какъв е процесът на селекция, но зная, че М’Колите още нямат трето поколение надарено дете, което да замести Кадилак. Не ме разбирайте погрешно. Външно тези, хм… хора… изглеждат също както всеки друг мют. Но под деформациите на кожата и костите, те са изключително надарени индивиди.
Оценител 6 изсумтя.
— Очевидно са те впечатлили.
— Сър, те са наши врагове и ако пренебрегна техния несъмнен потенциал да ни наранят, ще наруша клетвата си да правя всичко, което мога, за да защитя Първото семейство и Федерацията.
Младата председателка на съвета се усмихна.
— Добре казано, Стив.
„Ами да — помисли Стив. — Това е линията, която се приема добре от оценителите.“ Но в нея имаше и известна истина. Иронията беше, че видимата готовност на Стив да разкаже всичко прикриваше действителната истина: потенциалът на Мистър Сноу да навреди на Федерацията беше по-голям, отколкото те можеха да си представят.
Стив отправи към пъстрите очи на председателката най-честния си поглед.
— Мадам, с риск да изпадна в немилост трябва да кажа, че докато, от гледна точка на умствена сила, двамата летописци стоят една глава над останалите, средният мют не е толкова глупав, колкото очаквах.
— Нека изясним това — каза председателката. — Да не се опитваш да ни кажеш, че мютите от Плейнфолк притежават човешки интелект?
— Да — добави оценител 3, човек с глупава физиономия, чийто врат беше твърде широк за лицето му. — Да не искаш да кажеш, че тези животни са като нас?
И двамата му зададоха въпроси. Всяка дискусия в тази насока беше истински динамит. Стив претегли внимателно отговора си — съзнаваше, че едно продължително колебание може да се интерпретира неблагоприятно.
— Според Наръчника мютите са полухора, мадам. В сравнение с нашия начин на живот техният определено е примитивен, много от навиците им са дивашки и варварски. Но макар да нямат писмена форма на общуване, те говорят език, който много прилича на езика, на който говорим ние, а посредством летописците притежават история, която обхваща същия период като нашия. Те създават музика, пеят…
— Същото правят и птиците — каза оценител 3.
Стив прие това прекъсване с учтиво кимване. Знаеше, че една от техниките, използвани от оценителите, е да правят глупави на вид забележки, с цел да предизвикат надменен или недобре обмислен отговор. Това даваше резултат при разпитвани, които се смятаха за по-умни от тях.
— Сър, знам, че ги смятаме за животни… че ги наричаме полуидиоти, същества с четири очи, торби с лайна, хранещи се с пениси. Не без причина, сигурен съм. Но според мен думата „животно“ се отнася в по-голяма степен за зверовете, които не могат да общуват посредством мисли, идеи и намерения, отколкото за същества, които използват синтактично свързана реч.
— Мислиш, че можеш да ни объркаш, като използваш дълги думи, така ли — сряза го оценител 3.
— Не, сър — отговори Стив. — Знам, че това определение го няма в Наръчника, но…
— Може би трябва да го има… — притече му се на помощ председателката. — Продължавай, Стивън.
— Мадам… аз мога да говоря само за това конкретно племе, но онова, което се опитвам да кажа, е, че макар Плейнфолк да са технологически неграмотни, различните умения, които притежават, показват, че те могат да учат. Тяхната видима неспособност да помнят не им пречи да приемат информация. Проблемът име в търсенето на информацията. Те могат да запаметяват знания, но не могат да изразяват словесно тези знания. В резултат на това повечето от тях изглеждат невероятно глупави.
От разменените погледи беше ясно, че някои от оценителите не харесват казаното. Стив знаеше, че не бива да го казва, но някакъв капризен импулс го накара да продължи с тази тема. Той се обърна към председателката:
— Мадам… бях попитан дали считам мютите равни на нас. По отношение на техните тела и начин на мислене отговорът е „не“. Ако пренебрегнем малкия брой „едногодишни“, физическите различия са несъвместими, техният начин на живот е напълно чужд на нашия. Но ако приложим други критерии — сила, жар, сръчност, податливост на възпитание и — трябваше да го каже — скрита интелигентност, тогава отговорът ми трябва да бъде „още не“.
Председателката стисна устни в лека усмивка.
Оценител 7, една от другите жени от съвета, се наведе напред.
— Би ли пояснил последните си думи?
— Мадам, аз не оспорвам мъдростта на Наръчника. Но ако съм го разбрал правилно, информацията, която той съдържа по този въпрос, е събрана в резултат на операции срещу южните мюти. Тях съм виждал само като пленници в работни лагери и оковани групи. Плейнфолк са все още независими. Една непобедена раса бойци. И според летописците М’Коли те са твърдо решени да останат такива. Нашите първи настъпления на тяхна територия им показаха пред каква заплаха са изправени. Не трябва да ги подценяваме. Те имат капацитет да се адаптират, да усвояват високи умения… дори технология.