— Смяташ ли, че е от някоя ренегатска банда?
— Не знам откъде другаде би могъл да е. Онова, което не мога да разбера, е защо ще идва при нас.
— Може би се е заблудил. — Дежурният офицер се изсмя злобно. — Няма значение. Като слезе, ще разбере, че това е най-краткият път до стената. Имаш ли оценка за времето на пристигане?
— Да. Ако продължи да лети с тази скорост, ще бъде при нас след осем до девет минути.
Хармър се обърна и заговори бързо на някого.
— Джейки?! Имаме единичен вражески нарушител. Неидентифициран… вероятно на-ко… идва от северозапад. По въздуха. Не питай как, просто слушай! Отделения трето и четвърто да облекат защитни облекла и след пет минути да са на площадката. Ти ще заемеш южната страна с трето отделение. Аз ще взема северната с четвърто. Изпълнявай! — Хармър се завъртя на стола си, пресегна се към контролния панел до видеокомуникационния екран, натисна бутона и включи сигнал за тревога четвърта степен — следващата след най-ниското ниво на готовност.
В наблюдателната кула една сирена, монтирана на стената срещу Дийк, зави. Като видеокомуникационен оператор Дийк вече беше на поста си и от него не се изискваше никакво по-нататъшно действие, но навсякъде другаде в попътната станция при включване на сирената определени групи трекери спираха онова, което вършеха, и се втурваха по подземните коридори да заемат местата си при оръдията, разположени около станцията, и на други ключови точки в нея.
Хармър погледна образа на екрана на Дийк Хейуд.
— Да ми кажеш нещо друго?
— Само че може би трябва да се опитате да го свалите цял — предположи Дийк. — В Гранд Сентрал ще искат да знаят дали е самотен смахнат, или онези безотговорни личности имат въздушни сили. Със сигурни данни като тези станцията може да заслужи похвала.
— И аз мисля така — каза Хармър. — Дай ми гласова връзка с пети канал и образ на Мери-Ан. Ще ида да разклатя няколко зъба и се връщам. Междувременно не го изпускай.
— Прието — отговори Дийк.
„Да се разклатят няколко зъба“ беше жаргон на пионерите за излизане на повърхността; страховито напомняне за една от най-лошите фази на лъчевата болест, при която венците се подуват, непрекъснато са възпалени и кървят. Мери-Ан беше полковник Мари Андерсън, тридесет и пет годишна, командир на попътната станция.
Построена над река Арканзас близко до мястото на Пуебло отпреди Холокоста, попътната станция под командването на Андерсън беше най-северната база под контрол на Федерацията; подземен дом на батальон от хиляда пионери с еднакъв брой мъже и жени на възраст дванадесет години и нагоре. По форма тя напомняше на бетонен айсберг; една десета от него беше над земята, останалите девет десети бяха заровени в безопасност в земната кора. Откритата част се състоеше от осмостранен бункер с три етажа, всеки висящ над този под него като обърната стъпаловидна пирамидална кула. Оръдията на всеки ъгъл в масивните подсилени стени покриваха всички входове.
Около бункера на нивото на земната повърхност беше изграден пръстен от оръдейни кули на сто метра една от друга, като минилиния Мажино — с една важна разлика: оръдията в тази защитна линия можеха да се въртят на триста и шестдесет градуса. Сега, след включване на алармата от Хармър, тези кули — които приличаха на кули на танкове от двадесетото столетие, заровени в земята — бяха заети от разчети от по четирима артилеристи.
От покрива на бункера се издигаше кръгла наблюдателна кула. Осемдесет фута висока и тридесет фута в диаметър, тя приличаше на незавършен морски фар, кацнал на скала сред морето от червена трева. Горният етаж, където седеше Дийк Хейуд и към които сега се беше отправила полковник Андерсън, беше тактическият команден център. Като всички външни структури, кулата беше със стени дебели десет фута и покрити с олово. Прозорци нямаше. Външното наблюдение се извършваше посредством дистанционно контролирани телевизионни камери и много перископи за използване при авария на електрозахранването — авария едновременно невероятна и немислима, но за която бяха взети сложни предпазни мерки.
Под земното ниво, където почвата и скалата осигуряваха допълнителна защита срещу смъртоносната радиация, все още съществуваща във въздуха, основните стени бяха два пъти по-тънки и без оловна покривка — винаги недостатъчна. Тук, наредени на пет етажа, бяха жилищата, трапезариите, електроцентралата, инсталациите за филтриране и вентилация и всички други сервизни и технически съоръжения, необходими за поддържане на попътната станция и за нейното непрекъснато разширение.
Както във всички попътни станции и други части на Федерацията, общото технологично ниво беше странно неравномерно. Електронната апаратура беше много усъвършенствана, за разлика от квартирите и начина на живот, които бяха спартански и трудово ориентирани. Представата, която предизвикваха, беше на група зелени барети, мъже и жени с оръжия от края на 20-о столетие и комуникационна апаратура, транспортирана назад във времето за окупиране на форт на мексиканската граница от времената преди Гражданската война. С една важна разлика: свинското с фасул беше заместено от пакети с дажби от соя.