Вратата на малката кула се отвори и влезе полковник Мари Андерсън, следвана от един младши адютант и трима видеокомуникационни оператори. Дийк Хейуд се наведе над масата, за да се измъкне от стола си, и направи видимо усилие да застане мирно. Андерсън му кимна и седна на високия си стол. Глен Уайлър, смяната на Дийк, и други четирима трекери, членове на тактическия команден център, дотичаха задъхани по стълбите, отдадоха чест на полковник Андерсън и заеха местата си.
Тя свали жълтата си фуражка с дълга козирка, прекара ръце по сивеещата си вълниста коса и загледа на монитора показаната от Дийк картина. Неидентифицираният планер все още държеше курс право към наблюдателната кула.
— Това ли е?
— Тъй вярно — отговори Дийк. — Хванах го на три мили оттук. Летеше право към нас и се снижава.
Андерсън се обърна към младия адютант.
— Кой е дежурен офицер днес? Хармър?
— Тъй вярно! — отговори отсечено адютантът — наистина усърден младеж.
Андерсън отново се обърна към Дийк:
— Реакция на дежурния офицер?
Дийк каза за двете отделения, изведени над земята от Хармър и командира на караула сержант Джейк Нолан, и добави:
— Имате гласова връзка на пети канал.
Един от видеокомуникационните оператори, който следеше камерите на северната страна, докладва:
— Хармър излиза на площадката.
Дийк включи страничен образ на втория екран пред Андерсън — двете отделения тъкмо се разгръщаха като ветрило около северния и южния край на бункера с пръсти на спусъците на трицевните си въздушни пушки.
Андерсън сложи слушалките на главата си и намести малкия микрофон пред устата си.
— Блу Едно, тук Сънрей. Каква е твоята ПТР? Край.
ПТР беше съкращение на планово-тактическа реакция, което ветераните пионери в хаоса на боя обикновено наричаха „план Х“.
По високоговорителите се чу гласът на Хармър:
— Оръдията от външната отбрана го следят. И двете отделения го виждат. Дори ако само кихне, ще…
— Малко по-кротко Мат — каза Андерсън миролюбиво. — Може би ще трябва да го закараме в Гранд Сентрал за разпит.
— Точно това си мислех и аз. Опънах четири небесни въдици. Ако слезе достатъчно ниско, когато мине над нас, ще се опитаме да го закачим за крилата. За първи път имаме нахлуване в района от въздуха.
— Добре — каза Андерсън. — Нямам нищо против, ако малко го обработите. Само да не го направите на кайма.
— Разбрано, край — отговори Хармър.
„Копеле гадно — помисли Андерсън. — Някой ден ще ти изпека топките и ще ти ги давам парче по парче да ги изядеш…“
Споменатите от Хармър небесни въдици представляваха железни куки на въжета, които се изстрелваха от приличащи на малки пехотински минохвъргачки устройства с въздух под налягане на височина 250 фута. Те бяха конструирани за достигане до върха на скали, но с изключение на няколко пробни изстрелвания не бяха употребявани. „Това е моментът“ — мислеше Хармър. Ако успееше, тази сивокоса вещица с плосък задник нямаше как да не му припише максимална оценка за находчивост.
Хармър беше разположил небесните въдици по двойки на изток и на запад от бункера. Ако парцаливият син планер продължеше по същия курс, щеше да мине или покрай едните, или покрай другите. Когато се приближеше, към крилата му щяха да бъдат изстреляни две небесни въдици на двадесет фута една от друга, куките щяха да се забият, въжетата щяха да се опънат и — край.
Въздушният нарушител продължи бавно да слиза, направи кръг на височина петстотин фута над защитата на периметъра и видимо непритеснен от осемте кули с по шест оръдейни дула, се гмурна към северната страна на наблюдателната кула. Когато се доближи до приклекналите бойци, слезе още по-ниско, в обхвата на небесните въдици.
Лейтенант Хармър виждаше пилота съвсем ясно. Планерът му можеше и да е самоделен, но той беше облечен в стандартни кафяво-черни дрехи, носени от всички пионери, които излизаха на повърхността — като неговите и на бойците около него. Синьокрилият планер се насочи на запад от кулата. „Продължавай, тъпако — мислеше тържествуващо Хармър. — Ей сега ще те…“ Даде заповед по радиостанцията в шлема си и двамата бойци на небесните въдици от тази страна на бункера насочиха дулата с куките към приближаващия се планер и стреляха едновременно. Чу се свистене, назъбените куки излетяха към небето, последва силен камшичен звук и въжетата се развиха със скоростта на поразяваща кобра.