— Невероятно… — замислено каза Генералният президент.
— Докато беше под въздействие на дрогата на истината, Брикман каза ли защо е скрил всичко това от оценителите?
— Да. Погрешно чувство за лоялност. Той чувства, че дължи живота си в повече от един случай на Мистър Сноу. Дал е дума на стареца да не разкрива голямата тайна на племето — че Кадилак и Клиъруотър са не само надарени, но и че по тяло не се различават от трекерите. — Фран спря. — Прибавете към това и Мистър Сноу и се получава едно много силно племе.
— Твърде силно — каза Генералният президент.
— Има и други причини, поради които Брикман е мълчал. Той е бил нападнат от тази… млада дама. При създалите се условия не е учудващо, че е имало реакция от негова страна. А и като добре трениран, амбициозен млад мъж той не е искал да съсипе перспективите си за кариера, като говори за магия.
Генералният президент кимна и каза:
— Защо обаче са го оставили жив? Това е, което наистина ме интересува. Хвърлил ли е някаква светлина върху този въпрос?
— Да, сър. Племето е искало да му покаже… и чрез него да ни каже… на какво са способни Плейнфолк. Дали са му и нещо друго, което да съобщи. Пророчеството за Талисмана. То, изглежда, силно го е впечатлило.
— Мен също ме впечатли, Фран. И все още ме впечатлява… след всичките тези години. — Генералният президент завъртя стола си надясно и за момент погледна замислено през прозорците, после отново се обърна към Фран. — Това ли е всичко?
— Да, сър… плюс две бележки под линия. М’Кол… племето Плейнфолк, което го е държало в плен… очевидно е казало на Брикман, че той е свързан с Талисмана.
Интересът на Генералния президент нарасна.
— И ти наричаш това бележка под линия? Какво друго е казал?
Фран разпери ръце.
— Специалният взвод Q–6 са направили най-доброто, но не са научили нищо повече. Фактически фразите, които е използвал Брикман, са били „свързан с“ и „под негова защита“ или „знак“, или „сянка“. Изглежда, Кадилак и Клиъруотър също влизат в тази категория. Това може да е много интересно. Като „свръхнормални“ те са идеална партия за размножаване.
Да… — Генералният президент присви очи. — А има и други пермутации…
Фран не разбра какво искаше да каже и предпочете да замълчи. Видя обаче, че Генералният президент я гледа очакващо.
— Ами… второто е от показанието на Брикман при неговото изслушване пред оценителите. Отнася се до хората, които снабдяват Плейнфолк с арбалети…
Генералният президент я прекъсна с махане на ръка.
— Да, майсторите на желязо. Знам за тях. В момента този проблем е на второ място.
Фран наведе почтително глава.
— Разбирам, сър. Подробностите за всичко това са в показанията му пред оценителите и в рапорта на Q–6. И двата документа са прикрепени към резюметата на неговия биологичен файл, който € на вашия екран.
Генералният президент игнорира материала, показан на екрана.
— Предпочитам да слушам. От опит знам, че при устен разпит човек не само придобива информация, но и научава много за лицето, което я представя. — Той замълча за момент, за да даде възможност на Фран да възприеме казаното. — Какво мислиш, Фран?
— За Брикман?
— Ти си негов контрольор. Ти беше също председател на съвета, който го разпитва през последните пет дни.
Фран стисна устни. Обмисляше отговора.
— Той е разбрал каквото трябва.
— Да. Всички мислим така.
— И е донесъл много ценна информация.
— Затова ли се е върнал?
Фран се усмихна.
— Бих искала да мисля така, но Брикман не е толкова откровен. Не… той се е върнал по други причини. Въпреки това програмирането е свършило забележителна работа… и с двамата.
— Да — съгласи се Генералният президент, намръщи се и се замисли. — Тази възможна връзка с Талисмана ме безпокои. Ще ми се да мисля, че всичко това са глупости, но… ако тази „връзка“ беше активирана… блокировките на ума щяха ли да действат?
— Трябва да сме сигурни, че ще действат — отговори Фран.
Беше ред на Генералния президент да се усмихне.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Въпросът ми беше несправедлив. Никой от нас не може да предскаже какво ще се случи, когато джокерът излезе от кол одата… ако изобщо излезе. Но няма никакъв смисъл да си създаваме затруднения. Ако има някакво сериозно съмнение в Брикман… — Не беше необходимо да казва повече.
— Това, разбира се, трябва да решите вие — каза почтително Фран. — Ако той бъде елиминиран, тогава очевидно ще бъде елиминирана и всяка потенциална заплаха. Вие трябва да прецените това срещу онова, което можем да постигнем, като го държим под контрол. — Тя се поколеба, подбирайки думите си много внимателно. — Ако се окаже, че той е една от връзките във веригата… или стане източник на сила, която можем да използваме срещу мютите… Това не е ли истинската причина, поради която той и другите са в списъка СТ?