Стив с изненада откри, че под мръсотията и мазнината някои от хората, с които работи, са момичета. С широки рамене, дебели вратове и твърди ръце. Истински бойни чукове със силни мощни бедра, които, ако си достатъчно глупав, за да сложиш главата си между тях, ще ти залепят ушите едно за друго. Но все пак момичета. Стив на няколко пъти получи предложение да спука гърнето, но не можеше да се възбуди. След цели осем часа мъкнене на тръби не можеше дори да натисне копчето на игровите автомати в столовата. Не беше само с него. Когато изсвиреше свирката, малцина се отдаваха на креватни занимания. Повечето ги занимаваха само две мисли — да получат помия и да затворят очи. „Помия“ беше каналджийски жаргон за храната, доставяна от трапезарията на ниво А. Хората биха се отказали да се върнат от работното си място и биха останали в ремаркето, с което ги извозваха до зори, ако някой не ги издърпа. Някакъв майтапчия от столовата твърдеше, че Макси не било собствено име, а съкращение от „Максимален тормоз“. Това вероятно беше същият човек, който беше кръстил групата на Макси „Ходещата смърт“.
Стив трябваше да признае, че това не беше далеч от истината. След като се измиеха, всички се тътреха през столовата, наредени в индийска нишка като намусени, тъжни мюти. Дори усилието за избиране на едно от трите блюда беше твърде голямо. Просто подаваха таблите и промърморваха: „Дайте ми нещо…“, после подпираха глави с една ръка, докато гребяха помията с другата. Веднъж или два пъти Стив не можа да направи дори това — заспиваше още под душа.
Стив беше сложен на „Обща работа“ — най-ниското стъпало на най-ниската форма на живот, — но техническото му обучение през трите години във Въздушната академия направи впечатление на един от началниците и той реши да го използва. Прехвърлиха го за една седмица в бригада за заваряване на секции от нови тръби. Цели шест дни през кратките мигове на тишина, когато сменяше електроди, той се поздравяваше с малкото подобрение на съдбата си. Квалифицираната работа беше първото стъпало нагоре по стълбата. „Само въпрос на време е — каза си той — хората на Макси да признаят лидерските ми качества, и тогава…“ Но след двадесет и четири часовата седмична почивка пак беше в старата бригада и демонтираше стари корозирали тръби, целите в дебел вонящ налеп мръсотия. Стив с отчаяние научи, че задачата на Макси е да подмени и разшири канализационната система под целия Хюстън/Гранд Сентрал.
Както повърхността на земята, светът на нива А остави в него своите следи. Огромни кънтящи тунели със стени от плочи с наредени по тях тръби и кабели, клапани и вентили, бълващи пара. Басейни от тъмнина и светлина с облечени в кафяво и жълто каналджии, осветени за миг и превърнати в тъмни силуети в следващия, после също толкова внезапно погълнати от тъмнина. Надзиратели и шефове на операции с твърди бели шапки. Военни полицаи. Един или двама между жълтите шапки беше знак, че работата върви добре — по план. Една или две колички, пълни с тях, обикновено означаваше, че са дошли да сритат някого. В нива А те не идваха да раздават награди.
Шум: постоянно жужене на огромните вентилатори на главните отдушници; стакатото на компресорите и пистолетите за занитване, пронизителното бръмчене на ъглошлайфовете. Вълна подир вълна пулсиращи във въздуха с осезаема сила, отразяващи се от стените на тунела, проникващи през шумоизолиращата обшивка на стените на общата спалня. През първите няколко дни Стив мислеше, че ще полудее, но след няколко седмици тялото му постепенно изгради съпротивителни сили към първоначално непоносимото ниво на шума. Умът му започна да блокира нервните окончания; започна да изгражда звуконепроницаема стена около себе си.
Вода: течаща на ручейчета по стените; капеща от таваните на сервизните тунели и галерии. Понякога Стив работеше до колене във вода. Когато водата застрашаваше да се превърне в поток, помпите работеха непрекъснато. Имаше огромни стоманени и бетонни преградни врати, които можеха да затворят цели участъци или да отделят едно ниво от друго. Стив се чудеше какво ли ще е, ако се окаже от другата страна на вратата, когато водата започне да се издига към тавана.
Топлина: изтощителна, непоносима. Въпреки геотермалните електроцентрали, топлообменниците, охлаждането, въздушното кондициониране и сложната вентилационна система, които правеха живота в останалата част на Федерацията поносим, условията в нива А бяха съвсем различни. Околната среда в останалата част и районите за почивка беше приблизително като тази в четворката, но в някои от по-малко населените работни участъци като в сервизните тунели на В–3 — които бяха приблизително на хиляда и седемстотин фута под повърхността — беше горещо и влажно. Чудесни условия за отглеждане на ориз и бамбук в тесни резервоари, дълги като футболни игрища, но с възможност да спрат растежа ти, ако си достатъчно нещастен да работиш на тръбопровода на Макси.