„Приеми го като предизвикателство — казваше си Стив и се хвърляше с благодарност на леглото в края на всяка смяна. — Те се опитват да те пречупят. Не им позволявай да спечелят. Недей допуска…“
Два дни по-късно, преди да изтече февруари, в края на друга смяна, Стив се смъкна от мястото си от колата с десет ремаркета, изви гръб да намали част от болката и се помъкна към душовете. Във Федерацията всички използваха едни и същи сервизни помещения. Униформени, бездомници, военни полицаи, чистачи на обществени тоалетни, воини… не се правеше никаква разлика, включително за пол. Имаше само две изключения: жените трекерки, избрани да са майки-настойници на новото поколение, и мъжете членове на Първото семейство, които можеха да наследят Генералния президент. Единствената малка разлика беше подстрижката. Не всички момичета се подстригваха късо — някои предпочитаха разрешената алтернатива — къса конска опашка.
Стив прекара цели двадесет минути под душа, та топлината да отмие умората от тялото му, след това завърши с кратко заливане със студена вода — постъпка, която предизвика яростен вой от непосредствените му съседи. Избърса се в претъпканата съблекалня, облече неработен гащеризон, тръгна към най-близката столова и се нареди на опашка пред щанда за раздаване на храна. През прекараните долу седмици се беше запознал с хората, с които спеше и работеше. Отначало някои от тях се държаха малко враждебно — изпитваха удоволствие от факта, че един летец от Линдберг е кацнал на нива А. Стив беше предупреден да не говори за времето, прекарано в плен при мютите. Колкото до шефовете на каналджиите, за тях той беше прехвърлен към службата „Сервизна техника и поддържане“ поради „отрицателна оперативна дейност“. Официално определение, че се е измъкнал от престрелка на повърхността.
Истинските данни би трябвало да останат секретни, но новината се беше разнесла и Стив беше нападнат от някои хора, които го взеха за лесна цел. С някои от противниците му беше трудно да се справи, защото бяха скандалджии, а не побойници. Това означаваше, че трябваше да трупа много злоба в себе си, а той беше обучен да убива. След известно време, когато се разбра, че не е човек, с когото могат да се отнасят грубо, нещата станаха доста по-добри.
Стив също научи нещо. За неговата гордост беше голям удар да деградира до каналджия, но той откри, че зомбитата, отрепките, с които работеше сега, не са толкова безнадеждни, ужасни или жалки, колкото си беше представял в префинената атмосфера на Въздушната академия. Каналджиите в бригадата му може би не споделяха неговите честолюбиви амбиции или чувство за провидение, но повечето от тях бяха добри момчета с твърдо приемане на реалностите на положението си и скромни, постижими цели. Никой от тях нямаше за цел да стигне до Черната кула и не би благодарил, ако му се предложи свободно изкачване по жицата. От друга страна, някои от тях бяха истински зомбита, малоумни, а имаше и такива, които и при най-великодушна оценка бяха извънредно противни. Но пък такъв беше и Гас Уайт, състудент от Академията, с когото Стив все още имаше да разчиства сметки. Гас, който беше отлетял с обещанието да докара помощ и го беше оставил насред горящата нива…
Стив сложи таблата с храна на една маса, седна и започна да яде. Предишните му резерви към храната във Федерацията бяха изчезнали. Откакто беше започнал да работи на нива А, ядеше всичко, което му се предлагаше, и често се връщаше за допълнително. Сега вдигна първата изпускаща пара пълна лъжица, огледа съседните маси и едва не пропусна устата си, когато видя на една маса отляво Джон Чизъм. Стив го гледаше зяпнал, без да може да реши дали да отиде веднага при него, или по-напред да си изяде храната. Остана на мястото си, но докато ядеше, не откъсваше очи от Чизъм и участваше в разговора на масата само едносрично. Чизъм не погледна към него. Седеше, сложил ръка върху облегалката на стола си, и разговаряше със седналите срещу него хора. Носеше същата зелена униформа, в която Стив го беше виждал по-рано, с жълт ромб между червената и бяла нашивка на ръкава. Когато за момент се обърна, Стив видя, че има друг ромб на гърба на гащеризона. Каналджийско жълто. Това не можеше да означава, че… Стив не можеше повече да понася неизвестността, взе таблата си и се запромъква покрай заетите маси към Чизъм.