Стив не направи опит да го задържи, но извика след него:
— Какво ще й направят?!
Чизъм се обърна и махна пренебрежително с ръка.
— На кого му пука? По-добре започни да се безпокоиш какво ще стане с теб! — И зави зад ъгъла.
Дан Довър и Тай Морисън излязоха в коридора и Дан попита:
— Какво му става на този?
Стив вдигна рамене.
— Познавам го от горе. Свален е тук за дванадесет или петнадесет години за нещо, което направи за мен.
Довър стисна Тай Морисън за рамото.
— Виждаш ли? Казах ти, че Стиви носи нещастие! — После сложи ръка на рамото на Стив и го прегърна приятелски. — Добре дошъл в клуба.
Докато вървеше по коридора, Чизъм тихо се поздрави. Всичко беше проработило много по-добре, отколкото беше очаквал. Стигна края на коридора, слезе от главния път за достъп до А–3 и с една количка се отправи към медицинския център. Да, след няколко дни тази задача щеше да свърши и той щеше да може да се върне горе. Беше се справил добре… и може би беше спечелил покана да прекара няколко седмици в Клаудландс.
Глава 9
През следващите четиридесет и осем часа след изненадващата среща с Чизъм мислите на Стив се въртяха около Роз и какво може да й се е случило — а също и какво ще се случи с него. Беше пуснал Чизъм да си отиде, без да го попита кога Роз е направила „признанието“. В известен смисъл въпросът беше неуместен. Рано или късно това щеше да има неблагоприятни последствия. Наистина имаше — и Стив не трябваше дълго да чака. На 1-ви март 2990, докато се приготвяше да отиде на работа в 08:00, надзирателят на неговата бригада — техник–4 Малинс — влезе в спалното помещение и извика:
— Брикман!
Стив застана мирно.
— Да, сър!
Малинс му махна с ръка.
— Тази смяна няма да работиш. Облечи си неработен гащеризон и си смъкни задника на площадката на главния асансьор. Пронто!
— Слушам, сър! — Стив мина покрай Малинс и бегом се отправи към съблекалнята. На нива А се отдаваше чест само при церемониални събития, а такива имаше много малко.
Малинс отново повиши глас.
— Довър!
Дан Довър застана мирно до леглото си.
— Да, сър?
— Вземи личните вещи на Брикман, свали постелките от леглото му и предай всичко на интенданта.
— Искате да кажете сега, сър? — попита Довър с надеждата, че ако удължи тази работа, може да отърве до половин смяна.
— Не, не сега, Довър. Когато ти свърши смяната, в 16:00, задник такъв!
— Ти си задник — измърмори Довър, когато Малинс се отдалечи. Обърна се и видя, че приятелят му Тай Морисън се хили. Замахна с юмрук към слънчевия му сплит, но Морисън отскочи и се разсмя на глас.
На въртящата се преграда пред главната асансьорна площадка го чакаха трима военни полицаи. Дежурният чорбар му поиска идентификационната карта, после му сложи качулка и го бутна през въртящата се преграда. Когато му махнаха качулката, той видя, че охраната се е сменила. Двамата военни полицаи пред него носеха отличителния знак на Белия дом. Беше отново в здравното отделение, където за първи път беше срещнал Чизъм. По-едрият от двамата чорбари му заповяда да се разкрачи и да разпери ръце, след това отиде зад него и отключи стоманените гривни от китките и коленете му.
— Събличай се — заповяда другият и посочи с палката си съседната умивалня. — Имаш пет минути да вземеш душ и да се върнеш в униформа. Мърдай!
Стив не се спря да попита „Каква униформа?“; чорбарите не обичаха да им се задават въпроси. Влезе, завъртя кранчето на душа, свали дрехите си, изми се, после се изсуши с кърпа за еднократна употреба под калорифера с топъл въздух и се появи само след две минути и половина. Едрият чорбар се беше настанил удобно на единствения стол; другият беше наместил провисналия си задник на ръба на една маса до грижливо подредена купчина дрехи: син пилотски гащеризон, полева фуражка, бельо и блестящи тъмносини парадни ботуши.
Чорбарят на масата бутна с върха на палката си дрехите към Стив.
— Облечи се…
Стив обу долните гащи, чорапите и тениската с огромно удоволствие и изненада. Бяха му дали планеристка униформа. А когато разгъна изгладения гащеризон, видя името си на втъкания етикет над десния джоб на гърдите и чифт сребърни крила над левия. Имаше дори знаци на поделението му; един, който го идентифицираше като идващ от Рузвелт/ Санта Фе; друг като служещ на борда на „Луизианската дама“. Някой тайнствен благодетел му беше върнал неговата идентичност! Стив облече гащеризона и се опита да потисне нарастващото вълнение. След всичко, което му се беше случило през последните няколко месеца, щеше да е глупаво да храни големи надежди. Сложи полевата фуражка, вдигна дългия преден цип на гащеризона и се изправи, очаквайки следващата заповед на полицаите.