Изтегналият се на стола полицай погледна часовника си, след това стана и отиде до вратата, която се отваряше към коридора. Другарят му го последва. Двамата се изправиха от двете страни на вратата, после застанаха мирно и отдадоха чест на една администраторка на Амтрак. Стив последва примера им.
Администраторката носеше пагон за ранг JX–2. Погледна Стив, след това се обърна към старшия полицай ефрейтор.
— Този ли е?
— Тъй вярно, мадам! — Ефрейторът държеше идентификационната карта на Стив, готов да я подаде.
Администраторката отвори защитната калъфка, погледна бегло картата, сложи я в един джоб на бедрото си и посочи вратата.
— Бихте ли дошли с мен, моля?
Жестът и любезният тон бяха толкова неочаквани, че за момент Стив почувства краката си залепени за пода. JX–2! Етикетът с името я идентифицираше като Прует, Дж.К. Беше слаба тъмнокоса жена, около тридесетгодишна. Имаше лице, което човек не би погледнал втори път, освен ако не е задължен, но въпреки това излъчваше приятна деловитост.
Прует тръгна към един кабинет на ниво четири–2. По пътя Стив забеляза, че стените и подовете на коридорите — които имаха високи извити тавани — са покрити с почти чисто бял мрамор. На стратегическите места по пътя бяха поставени големи портрети на Джеферсън 31-ви и на Бащата-основател. Асансьорът, който ги понесе нагоре от ниво две–1, беше целият в светлокремаво. Качеството и лустрото на мазилката в тази част на Белия дом бяха по-добри дори от тези в многосводестия „Джон Уейн“; общото впечатление беше на чисто, блестящо великолепие.
Прует записа Стив в предния кабинет, мина с него през вратата зад въртящата се преграда и го остави да стои пред голямо бюро в много голям кабинет с два прозореца. През тях Стив виждаше далечната линия на високи сгради със светли, богато украсени фасади на фона на синьо, покрито с облаци небе. Сградите изглеждаха сякаш потъват във водата, която заемаше предния план. Гледката през прозореца беше ясна и изключително добре детайлизирана, но в нея имаше нещо, което не беше съвсем реално. Стив реши, че трябва да е създадена от КЪЛЪМБЪС. Отмести очи от прозорците и огледа кабинета. Подът беше покрит с килим, стените — с ламперия с шарки, каквито беше виждал на парчета дърво при мютите. Дори бюрото и столовете бяха от дърво. Колко странно…
Една врата в стената зад бюрото се плъзна и влезе мъж в сребърен гащеризон. Слаб, средно висок, с високо чело, слабо ъглесто лице, твърди тънки устни и тъмни, хлътнали очи, които говореха за човек с остра, проницателна интелигентност.
Стив застана мирно. Беше деветдесет процента сигурен, че председателката на съвета на оценителите беше от Семейството, но за първи път беше изправен лице срещу лице с някой облечен в сребърна униформа със сини и бели ивици.
Човекът седна, чукна на клавиатурата на настолното си видео и зададе команда, видя резултата на екрана, след това погледна Стив.
— Така… ти си 21028902 Брикман, С.Р.
— Тъй вярно, сър!
Мъжът го огледа и кимна като човек, който вижда, че е натоварен с трудна задача.
— Аз съм главнокомандващ Карлстром. Този ранг не ти е познат, тъй като се дава само на моя пост в Първото семейство. Повече няма да го обяснявам, само ще кажа, че той ми дава директен достъп до Генералния президент и изисква от теб по време на този и всеки следващ наш разговор да се обръщаш към мен с „командир“. Ясно ли е?
— Тъй вярно, командир.
— Добре. Свободно. — Карлстром сложи добре гледаните си ръце една върху друга. — Нека те въведа в ситуацията. След прехвърлянето ти в нива А сестра ти… — той погледна екрана — Розалин, на първи декември 2989, контактува с ръководител на Амтрак и…
Стив се изненада от датата. Беше само няколко дни след като я беше видял. Защо бяха чакали три месеца преди да го изправят пред високопоставен член на Първото семейство?
— … даде доброволни показания, от които става ясно, че ти притежаваш информация, която не си разкрил пред съвета на оценителите. Длъжен съм да те предупредя, както е казано в Наръчника, че скриването на важна за сигурността на държавата информация се класифицира като нарушение на Първи кодекс. След днешния ни разговор ще се реши дали ще е необходим по-нататъшен разпит и каква форма да има той. Могат да се приложат, сигурен съм, че ти е известно, различни форми на принуда. — Карлстром се облегна на стола си и стана по-малко страшен. — Това е лошата новина. Добрата новина е, че препоръките, направени от съвета на оценителите, още не са потвърдени от съдебния съвет, така че… — Карлстром се усмихна — ще е справедливо да кажа, че все още всичко зависи от теб.