— Разбирам, командир. Мога ли да говоря?
Карлстром кимна.
— При условие, че онова, което имаш да кажеш, е свързано и смислено.
— Какво се е случило с Роз… сестра ми?
Карлстром стисна устни.
— Брикман, тук единствено аз задавам въпроси. Обаче, ако това ще помогне да се проясни мисълта ти, ще приема само този твой въпрос. Отговорът е „нищо“. Засега. Сестра ти продължава да учи, но в известен смисъл е изключена. Това означава, че е информирана, че нейното участие в този случай все още се разследва и че тя по всяко време може да бъде изхвърлена от вътрешния щат У. Смекчаващо вината обстоятелство е, че е дошла доброволно да докладва за разговора, който сте провели по време на незаконната ви среща.
— Тя няма никаква вина за уреждането на тази среща, командир. Вината е изцяло моя.
Карлстром леко се усмихна.
— Спести си кавалерските жестове, Брикман. Казаното от сестра ти ни е достатъчно, за да разберем, че ти притежаваш информация, която може да засегне не само сигурността на Федерацията, но и самото й бъдеще. След като изслушах нейните показания, мога да разбера твоето нежелание да говориш открито по тези въпроси пред оценителите, но трябва да знаеш, че в известен смисъл твоето мълчание е и престъпно, и незащитимо. Аз обаче сега ще ти дам втори шанс. Последен шанс да поправиш положението си. Ти или можеш да дадеш доброволни показания… пред мен… или ще изтръгнем информацията с… други средства. Във всеки случай накрая ще ни кажеш всичко, можеш да си сигурен. Но ако го направиш принудително, ще се намериш изправен пред стената. От друга страна, ако ни сътрудничиш… — Карлстром вдигна рамене — кой знае?
Стив прехапа устни. Кълъмбъс, що за ситуация! Всякакви споменавания за магията на мютите бяха строго забранени. Ако кажеше на Карлстром цялата истина, рискуваше разстрел от наказателния взвод, ако откажеше да говори, го очакваше същата съдба! Само ако можеше да си спомни какво беше разказал на Роз! Опитваше се да си спомни всичко, откакто се беше натъкнал на Чизъм. За нещастие по-голямата част от онази съдбовна вечер оставаше като в мъгла. Спомняше си само, че беше спорил с Роз за Клиъруотър, след това беше запалил рийф и приказваха… но за какво?…
— Командир… ако, хм… ви разкажа всичко, което зная, има ли някакъв шанс за Роз…
Карлстром удари с ръце по бюрото и скочи.
— Кристо! Ставаш нахален, Брикман! Няма никакви „ако“, никакви „но“ и никакви споразумения, освен онези, които аз предлагам! Ти не притежаваш нищо, срещу което да се пазариш. Ти си в ръцете ни! А колкото до сестра ти, тя ще извади голям късмет, ако не се намери до теб да подменя тръби… заедно с твоя приятел Чизъм! Затова взимай стол и започвай да говориш!
Стив взе една пресована пластмасова табуретка, сложи я пред бюрото и седна с изправен гръб.
— Откъде искате да започна, сър, хм… искам да кажа — командир?
— От началото — отсече Карлстром. — Откъде другаде? — Той натисна клавиша за запис на видеото си.
Стив следваше същата линия на разказа, която беше представил пред експертите, но този път не изпусна нищо. Не посмя. С признанието на Роз в ръцете им нямаше избор. Карлстром слушаше внимателно, задаваше въпроси. От време на време казваше по нещо, от което ставаше ясно, че знае всичко онова, което Стив беше скрил преди. Стив, който до момента не беше изпитвал никакво колебание да излъже някого, се чувстваше нещастен, че трябва да наруши тържествените си обещания, дадени на Мистър Сноу. За негова изненада Карлстром — чийто тон беше деребейски в един миг и приятелски в следващия — изглежда, разбираше терзанията му.
— Не се безпокой — успокояваше го той. — Знам, че те са ти спасили живота, но не позволявай това да те обърква. Те са наши врагове. Неспазено обещание, дадено на мюти, не се брои. — Единствената утеха за Стив беше интелигентният начин, по който Карлстром провеждаше разговора. Там, където умовете на оценителите бяха затворени, този на Карлстром беше широко отворен.
Докато слушаше Стив да се разтоварва с нарастващо чувство на облекчение, Карлстром се чудеше дали младежът подозира какво е истинското положение. След като проучи видеозаписа, направен от Q–6, Първото семейство имаше повече от необходимата информация да вземе решение за Брикман. Сегашният разпит беше просто част от сложен процес на въвеждане. Това, че му бяха върнали униформата, беше друг ход от играта. Карлстром знаеше, че след като я облече, Брикман ще направи всичко да не изгуби правото да я носи…