Разпитът продължи няколко часа, през което време Карлстром поръча да донесат джава и солени соеви рола. Стив разказа историята си стегнато, но включи и един-два анекдота да я направи по-интересна. Карлстром не показа да е разстроен от наблюденията му за способността на мютите да се учат, но когато Стив му разказа за обучението на Кадилак да лети, стисна устни и примирено поклати глава. Накрая стигнаха до момента на бягството.
— Онова, което ми е трудно да разбера — каза Карлстром, — е защо си останал, след като си построил планера. След като си се издигнал от земята защо, по дяволите, не си продължил? Защо си се върнал?
— Ако си бях тръгнал посред бял ден, те щяха да ме свалят от небето, командир. В южния край на скалата имаше двама мюти на пост. Единственият ми шанс беше да замина под прикритието на тъмнината, но това не беше лесно. Както обясних, живеех в една колиба с Кадилак. Трябваше да чакам благоприятна възможност. Такава се появи чак когато Мистър Сноу и Кадилак напуснаха селището на петдневен поход.
Карлстром отвърна с лека усмивка.
— Да, съквартирант с Кадилак. Не ме прави на идиот, Брикман. Не си се върнал да ни разкриеш тайни на Плейнфолк. Единствената причина да напуснеш уродливите си приятели е била да си спасиш кожата.
Стив почувства, че се изчервява.
— Това не е вярно, сър! Те не са ми приятели! И да се предполага, че бих предпочел да остана там, при цялото ми уважение към вас, е глупаво. Всички знаем, че без подходяща защита атмосферните условия правят невъзможно да се оцелее горе. Мой дълг беше да избягам, но през първите два месеца не можех да ходя добре. А после, когато научих на какво са способни мютите, ми стана ясно, че мога да избягам само по въздуха. За да построя планер, се нуждаех от тяхната помощ… и единственият начин да постигна това беше като ги накарам да ми повярват. Вярно, че научих Кадилак да лети, но без планер този опит е безполезен. И дори ако по някаква случайност могат да възстановят някой разбит скайхок, те няма да могат да го използват ефективно. Той не отговаря на техния начин на мислене… на тяхната концепция за водене на война.
— Това тепърва ще се види — отговори Карлстром. — Ти все пак си им предал това знание. И не на някой обикновен получовек, който, с малко късмет, би могъл да забрави всичко, а на летописец… чиято роля е да учи другите! Няма значение… може би има някакъв начин да поправиш стореното зло.
Стив подскочи нетърпеливо на табуретката.
— Как, сър?
— Успокой се — каза Карлстром. — Нищо не ти обещавам. За да бъда напълно откровен, Брикман, не съм съвсем сигурен, че можем да ти вярваме. Твоето отношение към мютите ме безпокои. Ти говориш за тях като за хора.
— Командир… онова, което се опитвах да обясня на оценителите, е, че ние подценяваме техните способности. А не можем да си позволим да останем самодоволни. Дали те са хора, или не са, не е важно. Аз никога не съм забравял, че те са наши врагове. Онова, което научих там, е колко са опасни. Единственото, което искам, е да имам възможност да използвам на практика това познание… за полза на Федерацията.
Карлстром кимна.
— Очаквах да го кажеш. И знаеш ли? Почти ти повярвах.
— Вярно е, командир. Кълна се! Само ми дайте възможност да се върна в боя с ешелон.
Карлстром поклати глава.
— Не знам, Брикман. — Той махна с ръка към настолното видео. — Ти имаш добро досие, имаш добри връзки и преди да отидеш на повърхността си правил всичко според Книгата. Кой би допуснал, че можеш да правиш любов с мютка? — Той сбърчи чело при тази мисъл. — Мисля, че ако аз падна толкова ниско, ще предпочета да туря край на живота си.
Стив почувства необходимост да се защити.
— Командир, ако тя беше обикновен получовек, вероятно бих чувствал същото. Но тя не е. Клиъруотър е умна, тялото й е на истинско човешко същество.
— Ти казваш така. Но това не я прави един от нас. Тя все пак има ум на мют. Мисли и постъпва като мют. Също и Кадилак… получовекът, с когото тя живее незаконно. — Гласът и думите на Карлстром бяха специално подбрани и той видя, че постигнаха целта си. — Виждаш ли? Това искам да ти кажа. Ти си замесен, Брикман. Линията между тях и нас е станала размазана. Онова, което трябва да си изясним сега, е на чия страна ще бъдеш ти!
Стив опъна рамене.
— На наша, командир. Аз мога да изнеса голяма реч с подходящи думи, но и двамата знаем, че е по-добре да докажа на дело лоялността си към Първото семейство. Дайте ми един скайхок, изпратете ме при Плейнфолк и вижте какво ще стане.
Карлстром го гледаше, без да е впечатлен.
— Смели думи, Брикман. Ще ги запомня. Добре… сега ми опиши накратко пътуването си от района на Уинд Ривър до попътната станция в Пуебло.