Стив описа последния рискован етап от пътуването си, при което закърпеното платно на крилото на планера непрекъснато застрашаваше да се разпадне, и пристигането си в станцията на трекерите на река Арканзас. Накрая останаха само два необсъдени въпроса: мютската магия и пророчеството за Талисмана. Стив, който тайно се страхуваше от този момент, знаеше, че няма да може повече да мълчи.
Сякаш четейки мислите му, Карлстром остави празната чаша на бюрото, погледна часовника си и каза:
— Добре. Тук ще спрем. Утре ще говорим за мютската магия.
— Мютска магия ли, командир?
— Да — каза Карлстром. — За способността на твоя приятел Кадилак да чете картини във „виждащи камъни“. За магическите сили, които Мистър Сноу и Клиъруотър могат да извикват… откъде — от земята?
Никога дори в най-смелите си разсъждения Стив не си беше представял, че високопоставен член на Първото семейство ще говори така открито за мютската магия. Значи това беше. Щеше да има сделка. Той имаше нещо, което Семейството искаше да получи. Опит. Знание. Нещо. Стив знаеше, че не е време да проявява нежелание, но почувства гърлото си стегнато. Табуто, наложено над темата, беше залегнало много силно в подсъзнанието му и не му позволяваше да говори свободно пред човек като Карлстром. Шестото му чувство му подсказа, че трябва да играе според Книгата.
— Аз… командир… вие знаете положението не по-зле от мен. Наръчникът е доста категоричен по въпроса. Няма такова нещо като мютска магия… и всяко публично изявление в разрез с това постановление е нарушение на Първи кодекс.
— Правилно — отговори любезно Карлстром. — Същото се отнася до пушенето на трева и слушането на блекджек. Мислиш ли, че не знаем какво става в отделение–8, Сантана Дийп? — Той се засмя, като видя изражението на Стив. — Сега може би разбираш колко много бъдещата кариера на родната ти сестра зависи от твоето сътрудничество. — Изключи видеото и се изправи. — Помисли.
Стив скочи и застана мирно.
— Командир… — започна той, — вие имате показанията на Роз. Няма, хм… нищо, което вече да не знаете.
— Вярно — съгласи се Карлстром. — Но искам да го чуя още веднъж. Този път от теб. — Отвърна на поздрава на Стив с рязко кимване и излезе през вратата зад бюрото.
След няколко секунди Прует влезе от външния кабинет и го отведе в празното помещение с четири легла на изолационното отделение, където го бяха държали, миналия ноември. Дежурните в коридора бяха други. Стив се зачуди какво ли се е случило с хората, които бяха дежурили тук при последния му престой. Бяха ли свалени долу заедно с Чизъм? Усмихна се, като си спомни как Чизъм се хвалеше и уверяваше, че има приятели на високи места. Агент… Сигурно беше някакъв агент…
— Ще трябва да прекарате останалата част от деня самичък — каза Прует и посочи двата телевизионни екрана. — Ако искате мога да уредя да ги включат. Имате ли предпочитание към някоя определена тема или канал?
Стив се развесели от мисълта да поиска да му включи Вдъхновенията на Първото семейство, но си помисли, че неискреността му ще си проличи.
— Много мило от ваша страна, мадам. Предпочитам да се подготвя за утре.
Прует кимна.
— Добре. Ако размислите, дежурните ще ви пуснат нещо. По-късно ще дойде един военен полицай да ви заведе в стола. — Тя се усмихна и посочи вратата. — В коридора ще намерите килер с ютия и всичко друго, което ви е необходимо. Поизгладете този гащеризон. Когато дойда да ви взема в 08:00, искам да видя ръбове.
Стив отдаде чест.
— Слушам, мадам!
След като тя излезе, той легна на леглото, което беше използвал миналия път, и се замисли за срещата си с главнокомандващия Карлстром. Интересен човек… и не беше такъв, на когото можеш да пробуташ обикновени глупости. Карлстром беше от опасните. Не демонстрираше интелигентността си. Създаваше впечатление на небрежен слушател, но не допускаше хитруване. Умът му беше остър като бръснач. Стив се утеши с мисълта, че досега не беше направил твърде много неуспешни опити да скрие нещо. Но трябваше да внимава. Безпокоеше се от съпровождащата го любезна администраторка на Амтрак. Вярно, че Прует беше само JX–2 (младшите степени бяха от 1 до 5), но отношението й към него беше като към ВИП в сравнение с подтикването с полицейска палка. Въпреки словесните обиди от Карлстром неговото его беше нежно масажирано. Нещо се беше подобрило. Той не знаеше какво е… още не, във всеки случай… но шестото му чувство му подсказа, че положението му се подобрява. Подсказа му също, че трябва да продължава в тази насока; да използва най-пълно тази възможност.