Да… да бъде изваден от нива А, да облече отново униформата и да говори с един от Първото семейство — с човек, който работи директно с Генералния президент — това беше… невероятно. Стив почувства, че тази нова ситуация е различна от първото му явяване пред оценителите. Тогава той беше прекалено самоуверен, беше позволил тъмнокосата председателка на съвета да го накара да даде провокационни показания — и беше смазан. Този път това нямаше да се случи. Да, във въздуха витаеше сделка. Той можеше да я помирише. Начинът, по който Карлстром беше подминал разговора за мютската магия и след това го беше споменал почти като мисъл, която му е хрумнала в последния момент, потвърди подозрението на Стив, че има споразумение да не се говори по този въпрос. Така да бъде. Семейството беше в положение да знае какъв е залогът. Те не биха направили нищо без основателна причина. Важно беше да даде на Карлстром да разбере, че лоялният, непоколебим и заслужаващ доверие Стивън Рузвелт Брикман също може да пази тайна.
Стив не се беше отказал от решението си да си проправи собствен път през непроходимата стена от лъжи и измами, издигната от Първото семейство, но сега, когато беше на една ръка разстояние от човек, който работеше с Генералния президент, моментът не беше подходящ.
Когато на следващата сутрин Прует дойде да го вземе, го намери до вратата на болничното отделение в безупречно изгладен гащеризон.
— Добро утро, господин Брикман.
— Добро утро, мадам — отговори Стив. Отново усмивка и този път „господин“! Беше ли това процес на деморализиране? Или младшите администратори така се обръщаха един към друг? Стив никога не беше срещал човек от Черната кула. Вярно, беше имал контакт с някои хора от щаба на вуйчо Барт, но те бяха военни полицаи. И също като вуйчо Барт бяха, е… специална порода скапаняци.
Стив и Прует минаха по коридора, който водеше до кабинета на Карлстром.
— Главнокомандващият ще дойде всеки момент. — Тя го остави пред голямото солидно бюро от червено-кафяво дърво — гладко и блестящо, със завъртени черни линии, които напомняха шарките по намазаното с масло тяло на Клиъруотър.
Главнокомандващият Карлстром се появи от вратата зад бюрото и прие поздрава на Стив с рязко кимване.
— Готов ли си да говориш?
— Да, командир.
Карлстром му махна да го последва през вратата и влязоха в малък асансьор. Карлстром каза нещо в една решетка, която се намираше на мястото, заемано обикновено от бутоните за етажите, и вратата се затвори.
Потеглиха нагоре.
Навсякъде във Федерацията нивата и етажите се изписваха с тлъсти цифри на екраните, но тук, в Белия дом, не беше така. Стив заключи, че това е от съображения за сигурност — да обърка евентуалните нападатели. Но кой, запита се той, би намислил да извърши нападение в Белия дом?
Излязоха от асансьора в огромно кръгово фоайе с куполообразен таван, висок тридесет фута. Имаше още асансьори, разположени покрай стената на равно разстояние. В центъра на фоайето имаше четири тръби, всяка с диаметър около метър — излизаха от пода и минаваха през тавана. Около тръбите имаше кръгова мраморна стена, висока десет фута и разделена на сегменти от въртящи се прегради. Скосена хоризонтална апретура на всяка секция на стената на височина на гише правеше цялата структура да прилича на кръстоска между футуристично приемно бюро и бункер на попътна станция. На гишетата седяха трекери в униформи, каквито Стив не беше виждал никога. Носеха червени фуражки, бяла околожка и тъмносиня козирка, накривена под остър ъгъл над очите, и къси трицветни куртки над прави дочени панталони. Куртките бяха до кръста и на гърба и отпред над корема бяха изрязани под формата на буквата V; синьото на раменете, горната част на гърдите и ръкавите бе отделено от червеното с широка бяла лента, която съответстваше на пагона на ръкава. Носеха въздушни пистолети с дълги дръжки в бели кожени кобури и всичките имаха на високите си яки златни нашивки за чин.
Всичко това можеше да е предназначено за охрана само на една личност. Краката на Стив се разтрепериха при тази мисъл. На въртящата се преграда се появи един капитан и отдаде чест на Карлстром. Главнокомандващият подаде идентификационната си карта на капитана и той я пъхна в апарата за проверка. Когато му я върна, един младши лейтенант кимна на Стив.
— Можете да влезете.
Стив отиде при Карлстром и капитанът извика два асансьора. Във всяка от четирите тръби имаше капсула достатъчно голяма да побере един човек. Стив влезе в капсулата, както беше инструктиран, и тя го качи в голям кабинет с десетки бюра и видеопултове, пред които седяха хора със сребърни гащеризони. Въртящите се прегради и асансьорите се охраняваха от други трекери в червено, бяло и синьо. Карлстром мина покрай един козируващ младши лейтенант и влезе в една въртяща се преграда. Младши лейтенантът даде знак на Стив да направи същото. Преградата се завъртя и отнесе Стив в голяма стая с дълги прозорци върху извита стена. Стените бяха бели, килимът тъмносин; два фотьойла бяха поставени пред ниска ниша, в която от почернели дървени цепеници се извиваха пламъци, а почти пред нея имаше люлеещ се стол. Карлстром отиде до едно голямо бюро със син плот. Зад бюрото — от двете му страни имаше драпирани знамена, а в средата великолепен резбован орел — седеше белокос мъж, облечен в светла сиво-синя военна куртка с висока яка, и съответни на нея панталони и обувки. Седеше с лакти, опрени на тапицираните странични облегалки, и гледаше Стив над допрените върхове на пръстите си; лицето му носеше същия твърд, но благ израз, който гледаше от безброй стени из цялата Федерация. Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви. Генералният президент, Бащата на Федерацията, Дарителят на живот, Пазачът на земната кора, Създателят на светлината, работата и пътя.