(Произнасяна три пъти дневно пред портрета на Генералния президент)

— Мен също — каза Джеферсън. — Но когато го чух за първи път, бях почти на половината на твоята възраст. — Генералният президент направи кисела физиономия. — Много преди твоят баща-настойник да е бил роден. Да… Чудя се дали версията, която си чул, е същата като онази, която зная аз? Той започна да рецитира началния стих.

— Когато голямата планина на Запад заговори
с езика на огъня, който изгаря небето,
и земята потъне в собствените си сълзи,
тогава едно новородено от Плейнфолк
ще стане Тройнонадарения
и ще бъде летописец, повелител и пророк.

Джеферсън се наведе напред.

— Ти кажи останалото, Стивън.

Стив започна втория стих:

— Момче или момиче може да бъде то.
Каквото и да е избрано то ще израсне честно
и силно като героите от Старото време.
Сутрешната роса ще са очите му,
стръкчетата трева ушите му,
и името му ще бъде Талисман.

Орлите ще са златните му стрели,
камъните на земята — неговият чук,
и една нация ще бъде изкована
от огньовете на Войната.
Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч
в ръцете на Талисман, техния Спасител.

Тогава облачните воини ще падат като дъжд.
Железните змии ще погълнат господарите си.
Пустинята ще се надигне и ще смачка
тъмните градове на подземните хора,
защото небе и земя ще дадат
тайните си сили на Талисмана.

Така ще загинат враговете на Плейнфолк
защото Тройнонадарения е господар на всичко.
Смъртта ще бъде прогонена от въздуха
и кръвта ще бъде изсушена от земята.
Сестри по душа ще подадат ръка на братя по душа
и земята ще пее песни за Талисмана.

Думите върнаха Стив към онзи магически момент, когато за първи път ги беше чул от Мистър Сноу, коленичил на рогозката за приказване на трептящата светлина от огъня срещу Кадилак и жилавия белобрад летописец. Неочаквано изпита нужда от тяхната добродушна, весела компания, копнееше отново да погледне в очите на Клиъруотър, да бъде до нея.

Но имаше нещо различно. В първия стих от пророчеството, както бе цитирано от Джеферсън, имаше нещо, което променяше напълно значението му. След реда „и земята потъне в собствените си сълзи“ версията на Федерацията гласеше…

„тогава едно новородено от Плейнфолк ще стане Тройнонадарения…“

Във версията на Мистър Сноу пророчеството гласеше…

„тогава едно дете, родено от Плейнфолк, ще стане Тройнонадарения…“

От онова, което беше казано, Стив вече не се съмняваше, че Първото семейство се готви да се справи с Талисмана, но плановете им почиваха на идеята, че когато земята даде знак, те ще търсят новородено дете, което ще порасне, за да стане обещания спасител на Плейнфолк. Но ако версията на Мистър Сноу беше правилна, това означаваше, че някой роден години преди предсказаното събитие може да бъде Талисмана. Голям мъж или жена — като Кадилак или Клиъруотър, които почти имаха силите, които да ги направят Талисмана. Сили, готови всеки момент да се проявят…

Сценарият, основан на версията на Федерацията за пророчеството, изглежда, включваше петнадесет години между раждането и появяването на Талисмана като магически боен вожд на Плейнфолк; версията на Мистър Сноу практически не оставяше никакво време за реакция. Ако Федерацията се надяваше да осуети изпълнението на пророчеството и да победи Плейнфолк, беше изключително важно да се знае коя от двете версии е вярна. И дали имаше трета… или четвърта? И ако бе така, щеше ли да се окаже някоя от тях вярна? Или пророчеството за Талисмана беше неизбежен продукт на застрашената мютска психика? Последната голяма, пълна с пушек илюзия; умиращият блян на една раса, застрашена от пълно изчезване.

А имаше и практически проблем. Ако пророчеството беше наистина възможно, в кой момент щеше да бъде даден този „знак“? Къде например се намираше „голямата планина на Запад“?

Стив върна мислите си към Овалния кабинет и към онова, което генералният президент казваше на Карлстром:

— … поразителната точност, с която това пророчество е предадено устно. Повече от сто години разделят стиха, който цитирах, и онези, който Стив току-що ни рецитира, и въпреки това те са еднакви дословно.

Карлстром кимна замислено. Докато слушаше Стив, той се чудеше дали младият трекер разбира, че освен че е единственият човек, оцелял в плен при мютите, той е и единственият през това столетие, известен на Първото семейство, който знае за пророчеството за Талисмана от източник на повърхността. Колко интересно, че от всички хора точно той бе избран от Плейнфолк като пратеник. Докато Карлстром разглеждаше всички възможни последствия, му мина през ума, че Q–6, които бяха чули признанието на Стив, че знае за пророчеството, не го бяха накарали да го повтори ред по ред. Това беше малък пропуск и по всяка вероятност без значение, но все пак беше още един пример за процедурна небрежност и това го раздразни.