— Кажи ми… първият стих на пророчеството, цитиран от Генералния президент, съвпада ли с онова, което ти е казал Мистър Сноу?
Стив го погледна честно.
— Да, командир. Доколкото си спомням, бих казал, че напълно съвпада.
— Добре. Мистър Сноу… каза ли ти нещо повече за пророчеството? Например откъде е дошло за първи път?
— Да, командир. Каза ми, че за първи път е било предадено… това беше точната дума, която употреби… чрез един летописец на име Синсинати-Ред преди около четиристотин години.
Джеферсън и Карлстром се спогледаха.
— Четиристотин години — каза Джеферсън. — Бих казал, че доста добре се сбъдва, нали? Имам предвид, че който го е съчинил, е предсказал още преди двеста години появата и на ешелони, и на трекери.
— Летописецът може би лъже — каза Карлстром. — Проблемът е, че ние нямаме начин да го докажем… дори ако е тук, за да го разпитаме. Той може би просто предава онова, което му е казал неговият предшественик. Не че това наистина има значение. Нашите планове са основани на предположението, че то може да е вярно.
Стив привлече вниманието на Карлстром.
— Командир… тази „голяма планина на Запад“… където се предполага да започне това. Знаем ли точното й местонахождение?
— Да, знаем го — сухо отговори Карлстром. — Или най-малкото деветдесет и пет процента сме сигурни, че го знаем. Но не сме се събрали тук да говорим за това. Защо не кажеш на Генералния президент какво си научил за повелителите и пророците?
Джеферсън се облегна в стола люлка.
— Да, продължавай, Стивън.
Стив го погледна в очите и му разказа почти всичко.
Всичко, с изключение на твърдението на Мистър Сноу, че той, Стивън Рузвелт Брикман, е също под защитата на Талисмана.
Когато свърши, Джеферсън погледна въпросително Карлстром.
Карлстром отговори с почти незабележимо кимване. Лицето му не изразяваше нищо.
— Земетресението, за което спомена. Онова, което е разцепило скалата, когато си щял да бягаш. Мислиш ли, че го е предизвикала Клиъруотър?
— Възможно е, командир. Без да се върна и да я попитам, няма начин да знам със сигурност, но ако не се беше случило, сега нямаше да съм тук. Знам, че изглежда невероятно, но в сравнение с онова, което според нея е направил Мистър Сноу, като се е опитал да разруши ешелона…
— И почти е успял — каза Джеферсън. — Бен, аз мисля, че можем да дадем шанс на този младеж. Имам добро предчувствие за него. — Той стисна ръце и се наведе напред. — Стивън, знаеш ли какво е издирване?
— Да, господин президент.
Генералният президент кимна.
— Добре. Би ли желал да участваш в издирване на Талисмана?
Сърцето на Стив трепна. Той се опита да скрие вълнението си.
— Много бих искал, господин президент.
— Добре. — Генералният президент посочи Карлстром. — Бен командва една част, която изпълнява специални поръчки на Семейството. Както можеш да си представиш, от време на време има неща, които трябва да свърша и които не могат да бъдат изпълнени от съществуващите поделения. Задачи, които изискват хора като теб, с висока интелигентност и находчивост, ум, който може да функционира правилно при напрежение, с известна… самобитност. Хора, които могат да работят с абсолютна дискретност и… — Джеферсън впери очи в очите на Стив — на които мога напълно да разчитам. Издирването на Талисмана е точно една от няколкото най-важни задачи. Командирът ще ти каже всичко друго, което трябва да знаеш. — Джеферсън стана да покаже, че разговорът е свършил.
Стив скочи от фотьойла и сграбчи ръката на Генералния президент — този път без треперене. Почувства в ръката си електрически удар. Сто волта човешка топлина и искреност. Знак, че има работа с истински професионалист.
— Твоят баща-настойник, Джак Брикман. Срещал съм го два пъти.
— Да, сър. Татко Джак ни е разказвал. Той се чувства много горд, много… уважен.
Джеферсън тръгна със Стив и Карлстром към въртящата се преграда.
— Аз бях уважен. Не са много трекерите, които отговарят на изискванията да бъдат поканени в Белия дом. — Той потупа Стив по гърба. — Бен, изглежда, смята, че ти притежаваш част от предаността на Джак.
Когато стигнаха до въртящата се преграда, Стив погледна и двамата и каза:
— Господин президент, за мен няма нищо по-добро от възможността да докажа на вас и на командира, че той е прав.