С други думи смърт…
— Трябва да подчертая, че това ограничение не е наказание, а неразделна част от изискването за максимална сигурност на АМЕКСИКО, която ти си се заклел да спазваш. Контакти с други членове на разузнавателната команда стават само с разрешение на оперативния директор. Квартирата ти е обзаведена с всичко, което ти е нужно, включително диалогов телевизионен канал, от който можеш да искаш помощ. Аз съм натоварена да се грижа за теб по време на престоя ти тук и мога да бъда намерена по всяко време от денонощието, за да отговоря на твоите въпроси или проблеми. Следвай жълтите стрелки. Те ще те отведат до твоята квартира, където ще получиш по-нататъшни инструкции. Приятен ден.
Лицето на Лиза изчезна от екрана и се смени с инструкцията: „Следвай жълтите стрелки“. Думите бяха в жълто, подчертани с мигаща стрела в същия цвят. Онзи, който ръководеше Рио Лобо, очевидно искаше да няма никакви недоразумения.
Електрическият мотор на совалката оживя. Стив се обърна и видя двата празни вагона да се плъзгат назад в тунела, който водеше към Белия дом. Той напусна перона, обърна се надясно, както му беше казано, и тръгна уверено по един дълъг коридор, осеян от двете страни със здрави врати. В дъното продължи по други стрелки и накрая стигна до определената му жилищна част. Влезе в малък коридор, след това, действайки импулсивно, се опита отново да отвори вратата. Не можа. На индикаторния панел се появи надпис „Забранено“ и се чу гневно бръмчене. Лиза не се шегуваше.
Стив огледа новата си квартира и установи, че е просторна, но строго функционална. Имаше отделни помещения за спалня и работа, самостоятелна баня, малка стая за физически упражнения със съоръжения за тренировки и навсякъде видеоекрани. На една лавица бяха скътани защитните дрехи, с които беше избягал от М’Колите. Беше забравил колко износени и избелели бяха. Едно съобщение на видеоекрана му каза да ги облече и да сложи синята си планеристка униформа в коша за пране.
Научен от опита с вратата, Стив покорно свали новата си униформа и навлече старите бойни дрехи. Дистанционният контрол и заплахата от единичен арест му се сториха малко странни, но това не беше нищо в сравнение с онова, което последва през следващите четири седмици. Тренировъчната програма и условията в Рио Лобо бяха едновременно и странни, и съвсем неочаквани — едно необикновено и болезнено изживяване.
Цял месец на Стив не му беше позволено да сваля дрехите си без разрешение — дори когато спеше — и не му разрешиха да вземе душ. Нито пък можеше да го направи. Водата в душа изобщо не течеше. От кранчето на мивката в банята капеше ограничено количество студена вода, но никъде нямаше течен сапун, мивката нямаше запушалка и скоро той откри, че водата в казанчето на клозета работи само един път дневно. И най-лошо от всичко — нямаше тоалетна хартия. Трябваше да си бърше задника с шепа червени листа от една кофа. Нито едно от тях не беше достатъчно голямо за желаната цел, а дискомфортът беше утежнен от откритието, че листата се доставят един път седмично. Леглото беше със стандартен памучен дюшек, но вместо обичайното одеяло имаше само две миризливи животински кожи. Това също беше изненада. Когато пристигна първата чиния с топла ароматна яхния, Стив разбра какво става. Беше подложен на режим на привикване. Щяха да го пратят отново на повърхността.
Искаше се не само да е мръсен и потен; тялото му трябваше да хване тен и да бъде обветрено до степен кожата му да се обели; след това стана груба и с пришки, устните му се напукаха. С двестагодишен опит в тази работа в МХ бяха довели процеса до истинско изкуство.
Беше трудно да се съсредоточи върху нещо друго, освен да остане жив, когато върху него се изливаха струи солена вода във въздушна камера, но по времето, когато лежеше на леглото под ултравиолетови лампи, от него се искаше да продължи с видеоуроци и да запомни различни местоположения така добре, че когато го изпитват, да може моментално да ги разпознае и да опише пътя от една точка до друга.
Освен Лиза на екрана Стив не видя никой друг. Инструкторите, които срещаше по време на обучението на живо или на телевизионния екран, бяха с плътни шлемове с непрозрачни забрала и в тези случаи от него се искаше да прави същото. И към него се обръщаха не по име, а с „Нула-две“ — номерът, пришит на гърдите и на гърба на памучната му жилетка без ръкави, която му беше наредено да носи над работните дрехи.
Трите години специална подготовка във Въздушната академия в Ню Мексико му бяха дали много от уменията, изисквани от един член на разузнавателната команда, и след един месец от двадесет и четири часови дни и седемдневни седмици анонимните му инструктори прецениха, че е готов за „внедряване“ — термин на АМЕКСИКО, означаващ прехвърляне на повърхността на земята за изпълнение на специална задача. Нямаше никакъв парад или представяне, никакво честване и потупване по гърба; една сутрин към края на неговия престой просто беше информиран от Лиза, че периодът на инструктаж е изтекъл и че той е получил кодово име ХАНГ-ФАЙЪР.