Според последната информация, получена от Карлстром, по някое време през следващите три месеца се очакваше племето да мине през този район. Единственото, което Стив трябваше да направи, беше да се настани приблизително на пътя на тяхното движение и да установи контакт.
Лесно за изпълнение — или, изглежда, така мислеше МХ.
Неговото внедряване беше обмислено до най-малки подробности, но оставаше най-трудната част. Точно как, чудеше се Стив, щеше да осъществи контакт с мютите, без да го убият? И дори ако успееше, колко дълго щеше да оцелее? Кликата в сянка, която бе негодувала срещу неговото присъствие, щеше да се чувства задължена да се опита да отмъсти за смъртта на Мотор-Хед и двамата му другари. И което бе по-важно — как щеше да реагира Клиъруотър… и щеше ли той да си възвърне доверието на Кадилак и Мистър Сноу? Без него никога нямаше да може да изпълни задачата си. Това бе най-несигурното; дори ако всичко вървеше по план, когато ножът опреше до кокала, щеше ли той да намери сили да направи онова, което се искаше от него?
Глава 11
В деня, в който трябваше да напусне землянката, Стив събра в една кошница за носене на гръб нещата от първа необходимост, които неговият колега „мексиканец“ бе набавил през зимата. Баз обикаляше неспокойно наоколо — усещаше, че ще се впуснат в ново приключение. Стив метна кошницата на гръб и нагласи ремъците на раменете си.
Доволен, че товарът е достатъчно удобен, Стив го свали и се замисли дали да вземе арбалета. Тъй като се предполагаше, че е прекарал зимата над земята, трите бутилки за въздух под налягане, които имаше, бяха пълни по-малко от една трета и запасът от куршуми беше ограничен. Имаха следи от използване поне един път и засъхнала кръв по тях. Като всеки друг ренегат, Стив трябваше да изважда куршумите от труповете на застреляните за храна животни, чиито кожи сега украсяваха вътрешността на скривалището му.
Ако компресираният въздух свършеше, лъкът щеше да му осигури полезна защита. В Рио Лобо се беше научил как да го използва и беше постигнал голям успех. Това оръжие беше точно и смъртоносно, но беше и пречка. Стив знаеше, че ако попадне на група мюти от племето, чийто знак е върху лъка, ще го убият още преди да опита да обясни откъде го има. Арбалетите не бяха неща, които просто се „намират“. Един воин по-скоро би изгубил живота си, отколкото да се раздели с едно толкова ценно оръжие. Това, че бе у него, означаваше, че е убил един или повече братя от съответното племе.
По време на инструктажа Карлстром му беше казал, че убиването на мюти е нещо, което ренегатите трекери избягват винаги, когато е възможно. През последните няколко десетилетия малки групи мародери постепенно бяха спечелили доверието на племената, чиито земи граничеха с Новите територии.
Те бяха врагове на Федерацията, но ги търпяха. От време на време търгуваха с тях, главно с изоставена апаратура, но истинско социално взаимодействие нито се търсеше, нито се предлагаше и от двете страни. Ренегатите може да бяха дезертьори, но в сърцата си повечето все още бяха трекери. Никой от тях нямаше да сподели леглото си с жени с израстъци по главата. Резултатът беше крехко, но несигурно съвместно съществуване, което АМЕКСИКО подкрепяше от все сърце, когато това отговаряше на нечестните й цели, и със същата готовност правеше всичко да го подкопае.
Стив реши да остави арбалета в укритието — малък тунел, който Снейк-Айс беше изкопал през зимата и през който можеше само да се пълзи. Изходът, на известно разстояние от землянката, беше закрит от камъни и храсти; входът се затваряше с капак от пръст и ракита, който беглецът поставяше след себе си. Всичко ценно, което не му трябваше за пътуването, вече беше прибрано там.
След като сложи капака, Стив си спомни, че е забравил да извади коша от реката. Изруга, взе пушката си и излезе от землянката. Баз изтича покрай него, после спря на няколко метра с повдигната предна лапа и предпазливо задуши въздуха. Стив спря зад камъните и клоните, закриващи входа на землянката, и огледа околността с очукания си бинокъл.
Не откри никакъв признак на опасност. Нямаше никакви хора, както и през цялата изминала седмица. Все пак човек никога не можеше да е сигурен. Всеки ренегат, който планираше да избегне пионерните наказателни части, владееше изкуството да се крие — нещо, което беше втора природа на мютите. Стив беше изкарал кратък теоретичен курс, но все още му липсваше практика.