Жълтата фуражка се върна от разкопките и потвърди наличието на два трупа. Стив тъкмо палеше огъня. Малоун остави двама ренегати да го пазят и отиде да огледа труповете.
Докато го нямаше, Джоди събра малко съчки, отиде при Стив и каза:
— Не прави глупости. Просто изпълнявай каквото ти се нареди. Всичко е проверка.
— И с теб ли се държаха така?
— Не, но… при мен нещата бяха малко по-различни. Аз не бях в състояние да споря.
— Добре, добре — промърмори Стив. — Значи той е шефът. Иска да покаже, че е печен. Разбрах. Но ти нали му обясни? Защо ми създава такива трудности?
— Не знам. Може да е заради радиоапарата.
— Не е мой, Джоди. Кълна се. Знаеш, че на ешелоните нямаше такива неща.
— Вярно. Но откакто съм с тези хора, разбрах, че има много неща, за които не съм знаела.
— Например?
Джоди погледна през рамо, видя Малоун и Жълтата фуражка да идват към тях и понечи да се изправи.
— По-късно…
Стив я хвана за китката.
— Джоди… кажи една добра дума за мен, а?
— Разбира се… — Тя издърпа ръката си и побърза да се отдалечи.
Малоун и Жълтата фуражка дойдоха и загледаха как Стив нанизва вълчето на тояга и го провесва над огъня — техника, която беше научил от мютите. Той се изправи и попита водача на ренегатите:
— Доволен ли си?
Малоун отговори със светкавичен удар с лявата ръка в слънчевия му сплит. Докато Стив падаше, Малоун му нанесе също толкова силен десен в челюстта, който го повали по гръб. Зашеметен и с кървяща уста, Стив се опита да се изправи на колене. Малоун го изчака да се вдигне от земята и след това го изрита в слабините. Стив рухна.
Малоун застана над него.
— Нека ти дам един приятелски съвет, Брикман. Не обичам умниците. Компрендо?
Стив стисна зъби в усилие да спре болката, която заливаше тялото му, и кимна мълчаливо.
Малоун се обърна към останалите.
— Вдигнете го. Не ща боклук, докато ям.
Двама души изправиха Стив и го хванаха под мишниците, тъй като се клатушкаше. Малоун пристъпи към него и изсъска в лицето му:
— Ще ти кажа и нещо друго. Не вярвам нито дума от това, което каза. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че си агент. Шибан доносник, изпратен тук от Семейството да подмами нас, нарушителите.
— Ако мислиш така, значи не си с всичкия си — каза Стив. Едва движеше долната си челюст. — Бил си тук толкова дълго, че си се побъркал.
Малоун кимна спокойно, отстъпи назад и нанесе един ляв кос удар, с който едва не откъсна главата на Стив. После каза приветливо:
— Много говориш.
Стив опита да го заплюе, но успя само да проточи кръв и слюнка по брадичката си.
— Слушай — изломоти той. — Ако ще ме убиваш, давай и да свършваме. Какво значение има? След като съм бил тук девет месеца, с мен вече е свършено.
— Вярно — отговори Малоун. — Но ние не хабим патрони за доносници. — Той се обърна към Жълтата фуражка. — На кола.
— О, не! — извика Джоди и посегна да хване ръката на Малоун. — Чуй ме…
Малоун я отблъсна и вдигна заканително пръст.
— Затвори си устата и стой настрана!
— Малоун, моля те! — възкликна Джоди. — Познавам този човек. Той не е доносник, уверявам те! Живота си залагам!
Няколко от помощниците на Малоун вдигнаха ударниците на оръжията си и ги насочиха към Джоди. Малоун извади въздушния си пистолет и с бавно, демонстративно движение протегна ръка и опря дулото в челото на Джоди.
— Нито дума, или…
Джоди прехапа устна и отстъпи.
Двама ренегати отсякоха един дебел кол с брадвите си, подостриха го и го забиха здраво в земята. Стив ги наблюдаваше със свито сърце. Ако беше напуснал скривалището един ден по-рано, може би щеше да избегне срещата с бандата главорези на Малоун. От друга страна, нямаше да срещне Джоди Казан. Беше очевидно, че тя е доведена до състояние на сляпо подчинение, но независимо от това се осмеляваше да противоречи и може би щеше да му окаже някаква помощ — при условие че той издържаше на следващия номер на бандата.
Очевидно с приказките си не си беше подобрил положението. Откакто беше излетял от площадката на Линдберг и беше излязъл на повърхността, му беше все по-трудно да държи езика зад зъбите си. Беше разчитал на късмета си дори при срещата с Генералния президент. Е, сега късметът най-после му бе изневерил. Карлстром го беше предупредил, че ренегатските групи са станали извънредно предпазливи при приемане на скитащи разузнавачи. И наистина имаха достатъчно основания за това. Като всички завършили в Рио Лобо, Стив беше подготвен за такава среща. Познаваше района като петте си пръста, а двата трупа бяха свидетелство, че всяка дума от историята му е вярна. Дори радиото беше част от грижливо репетирания сценарий.