Срещата с Джоди Казан беше неочакван добър шанс. Нейната дума трябваше да е достатъчна да премахне всякакви съмнения в достоверността на историята му. Но поради някаква причина нейните другари, изглежда, не искаха дай повярват. Подозренията на Малоун граничеха с параноя. Единственият начин да го задоволи беше да признае обвинението му за вярно. Лош ход. При нескритата омраза на Малоун към Федерацията това би било най-фаталното признание. Стив просто трябваше да остане твърд и да понесе всички мръсотии, които щеше да му сервира Малоун.
Забиха кола здраво, като оставиха четири стъпки да стърчат във въздуха, замъкнаха Стив при него и го натиснаха да коленичи с гръб към кола и с крака от двете му страни. След това го вързаха здраво с въжета, които минаваха през кръста, гърдите и шията. Стив се зачуди защо оставят ръцете му свободни, но скоро пълният ужас на онова, което го очакваше, стана ясен. Домъкнаха трупа на онзи на-ко, когото беше застрелял и заровил, и го сложиха на колене с лице към Стив. Двама ренегати издърпаха ръцете му около трупа и завързаха здраво китките му една за друга.
Стив отдръпна главата си от калното сиво лице на мъртвия и се опита да не гледа в зейналите очни орбити.
— Хей, момчета — изграчи той през подутите си устни. — Какво правите? Развържете ме.
Жълтата фуражка се наведе над него.
— Виж, приятелю, ако искаш да си направиш една услуга, кажи на шефа онова, което иска да чуе.
— Вече ви казах! Тук съм, откакто ме свалиха над Уайоминг! Тайсън и този човек бяха агенти!
— Може и да си прав — съгласи се Жълтата фуражка.
— Тогава защо правите това с мен?
— Просто се опитваме да научим истината. Ти твърдиш, че си застрелял този човек…
— Това е истина…
— Да… но кой слезе от самолета?
— Той!
— Така казваш ти — но можеш ли да го докажеш?
— Кристо! Какво искате… видеограма от Генералния президент?! Познавам този район като собствения си джоб. Сложил съм капани навсякъде. Мога да ви заведа на мястото, където съм скрил „Блу-Бърд“…
Жълтата фуражка го прекъсна.
— Ако си искал да се върнеш у дома, защо не си използвал радиото на Тайсън?
— Не знаех как.
Жълтата фуражка отговори с язвителна усмивка.
— Измисли нещо по-умно. Ти си планерист. А планеристите са интелигентни хора.
— Интелигентни сме. Точно затова не се опитах да се обадя на никого. Нямаше смисъл. Тайсън вече ми беше отнел всякакъв шанс да се върна у дома.
— И за всичко това трябва да вярваме само на твоята дума.
— Какво трябваше да направя? Да си скъсам задника от работа, за да ги запазя живи, докато вие решите да наминете?
Жълтата фуражка кимна.
— Може би да. Защото може би ти наистина си нарушител. Кой може да каже? Според теб може би ние самите сме прикрити агенти. — Той се усмихна. — Страхотен виц, нали?
— Наистина, страхотен — мрачно каза Стив. — Винаги съм искал да срещна някой агент.
Двама ренегати прекараха въжетата над раменете му и ги завързаха за кола. Жълтата фуражка провери възлите, за да е сигурен, че Стив няма да се измъкне, след това развърза каишките, които държаха бойния нож на Стив към прасеца му.
— Това вече няма да ти трябва…
Стив наблюдаваше със смесица от отчаяние и недоверие как ренегатите се отдалечават. Оттатък скривалището други ренегати завързваха раниците си и се приготвяха да тръгнат. Джоди дойде при Стив с шише вода и го допря до устните му.
— Поздрави от Малоун Стив се усмихна сурово.
— Какво трябва да означава това… да ме накара да се чувствам по-добре, или да продължи агонията ми?
— Пий… — Тя надигна шишето и водата потече в устата му.
Стив преглъщаше жадно, но не прекали.
— Благодаря.
— Виж, наистина съжалявам, но… с твоите приказки ти изобщо не си помогна. Ние може да изглеждаме парцалива банда, но Малоун е организирал работата добре… както го правеше Макдонъл на „Дамата“. Ти си преживял зимата, но само защото си намерил това скривалище и защото човекът, който е живял тук, ти е показал как да преживееш. Самичък нарушител не може да оцелее. Ако искаш да оцелееш, трябва да се държиш за бандата. А това означава да изпълняваш нарежданията на водача.
— Ще се постарая да го запомня. Ти също се пази.
Джоди се огледа и пусна един нож между коленете на Стив, където не можеше да се види.
— Изчакай — прошепна тя. — Аз съм на твоя страна. — Изправи се и зави капачката на шишето. — Когато си отидем, опитай да се освободиш от този кол.