Падна мрак; празненството продължаваше. Стив сипа масло в огнения камък да освети вътрешността на колибата, после повдигна завесата на вратата и видя, че на края на селището е запален голям огън.
Малко по-късно Мистър Сноу подаде глава в колибата и му направи знак с ръка.
— Добре, да свършваме с това.
Кид-Креол и Доктор-Хук чакаха отвън. По знак на Мистър Сноу те метнаха една дълга мантия с качулка на раменете на Стив, след това се отдалечиха. Мантията беше направена от съшити малки кожи, боядисани в различни тъмни цветове. И миришеше. Но това беше нещо, с което Стив отново бързо беше свикнал.
— Защо правим това? — попита той.
Мистър Сноу дръпна качулката напред, така че лицето на Стив напълно се засенчи.
— Ще бъдеш възкресен. Освен Кадилак и Клиъруотър никой не знае, че си избягал. Всички мислят, че си загинал при свличането на почвата.
— Заедно с Мотор-Хед…
— И с двамата му приятели. Да. Телата им бяха извадени, разбира се.
— А „Блу-Бърд“?
Мистър Сноу вдигна рамене.
— Планерът е бил заровен заедно с теб.
— Ами другите приятели на Мотор-Хед… онези, които ме мразеха?
Мистър Сноу се засмя сухо.
— Остави това на мен. Ти си вече история, Брикман. Всички са забравили какво се е случило миналата година. Като техен летописец задачата ми е да им го припомня.
— Което означава също, че можеш да избереш какво да си спомнят…
Мистър Сноу отговори с дяволита усмивка:
— Точно така. Това е голяма отговорност. — Той потупа Стив по рамото. — Хайде, да тръгваме. — И когато тръгнаха към чакащите воини, добави: — О, между впрочем… можеш ли да направиш едно салто?
Стив се поколеба.
— Отдавна не съм правил, но мисля, че мога… ако стане нужда. Защо?
— Всички са под влияние на наркотик. Ако предизвикам сензация, ще мога лесно да те впиша в картината. Но ми трябва твоята помощ, за да създадем малко силни усещания. Малко дандания.
— Дандания? Какво значи това?
— Нищо. — Мистър Сноу го предаде на Кид-Креол и Доктор-Хук. — Те ще ти кажат какво да правиш.
— Чакай малко! Какво трябва да кажа? — прошепна Стив.
— Нищо! Аз ще говоря. Просто се погрижи да не паднеш в огъня и да развалиш всичко!
Старейшините на племето бяха наклякали в полукръг около големия огън. Цялото село, с изключение на часовите беше наредено зад тях. Ролинг-Стоун, якият първи старейшина, който беше оцелял още една Бяла смърт, седеше в средата на предния ред; по двата фланга бяха струпани барабанисти и свирачи на духови инструменти и на пръчки. Всички слушаха запленени Мистър Сноу, който крачеше пред първата редица, спираше от време на време, после протягаше ръце към небето.
Кид-Креол и Доктор-Хук се появиха изпод дърветата, притиснали плътно между себе си Стив, и спряха точно зад издигащия се кръг оранжева светлина — широкоплещестите им тела прикриваха облечения с мантия Стив от погледа на седналите от другата страна на пламъците. Вихрушки от искри се виеха в звездното небе. Топлината беше страхотна. Стив си спомни ужасната смърт на Гуд-Иър и изведнъж се разтревожи. Ако двамата мюти сбъркаха нещо? Опита се да се съсредоточи върху думите на Мистър Сноу, но барабаните и също толкова шумните реакции на племето заглушаваха гласа му.
— Хей-ЯАА!! Хей-ЯАА!! — ревяха мютите и размахваха юмруци във въздуха.
Мистър Сноу притисна длани, след това насочи ръце към огъня в жест на смирена молитва. Стив видя как нещо от ръката му падна в пламъците. Чу се глухо „ууп!“. За момент в средата на огъня блесна ослепителна бяла светлина, бързо погълната от бели облаци плътен бял пушек. Напълно скрити от публиката, Кид-Креол и Доктор-Хук отидоха по-близко до огъня и подадоха ръце на Стив.
„Давай, Брикман. Няма да стане по-лошо…“
Стив стъпи на ръцете им, подпря се на главите им и с едно бързо движение те го вдигнаха на нивото на раменете си, после изправиха ръце като добре смазани бутала. Стив погледна надолу и видя как оранжевите огнени езици се издигат към него през виещите се облаци пушек. Топлината го блъсна, изсуши гърлото и дробовете му. За миг Стив се поколеба, но в следващия се овладя, изпъна тяло, преметна се презглава, разпери ръце настрана, разстилайки тъмната мантия като крила на гигантска хищна птица, която се насочва надолу към земята, и стъпи на крака до Мистър Сноу.
Старият летописец го стисна за китката, вдигна ръката му като боксов съдия от едно време и промърмори: