– Никой от вас не изглеждаше болен преди.
– Не бяхме. – Той се закашля отново и този път от устата му се процеди кръв. – Някои са по-болни от други. Проклети зимни бацили! Пенингтън всъщност умря, горкото копеле. Е, може би имаше късмет. – Той се измъкна назад, докато не се подпря на решетките.
Умрял? От обикновена настинка?
– Нуждаеш се от лекар.
В тъмните му очи проблясна гняв и той направи видимо усилие да се стегне.
– Това, от което се нуждая, е кутията. Тези мъже са зло, Ашлин. Дори само с присъствието си те пръскат лъжи и болка, съмнение и нещастие. Те са причината за войните, за глада и за смъртта. – Кашляйки отново, той бръкна в джоба на панталоните си и немощно хвърли няколко снимки в скута ù. – Бием се с тези копелета, откакто се помня. Тяхното зло никога не спира.
Тя погледна автоматично. И се задави. Обезглавени тела, отрязани ръце и кръв, течаща като река.
– Мъжете, които продължаваш да защитаваш, направиха това.
Не и Мадокс, помисли тя, откъсвайки поглед. Той не би направил това. Не беше такъв.
– Мъжете, с които се запознах, не са източник на злото по света – тя заговори по-нежно. – Те можеха да ме наранят, но не го направиха. Можеха да ме изнасилят или да убият другите жени, но не го направиха. Можели са да се развилнеят из Будапеща и да избият жителите на града, но не са направили и това.
Главата му увисна на една страна и за момент Ашлин помисли, че е заспал или мъртъв. Това не беше настинка. Не можеше да е. По лицето му се появи сипаница.
– Макинтош?
Той трепна и се събуди.
– Извинявай! Замаян съм.
– Отключи ме! Нека ти помогна!
„Нека избягам!“
– Не. Първо въпросите – каза той слабо. – Вече не ти вярвам.
– Отключи ме и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш!
– Казах ти. Не ти вярвам. Била си с онези чудовища. Те са те покварили.
– Не, не са. Те ми помогнаха.
– Аз ти помогнах. Погрижих се да си защитена от беди. Дадох ти живот, какъвто дори родителите ти ти отказаха.
– Да, ти ми помогна. – Но не по начина, по който тя се нуждаеше. Беше ù помогнал, защото имаше полза за нея. – Сега отключи белезниците и ми позволи и аз да ти помогна!
Тиха въздишка се изплъзна от него, но свърши като кашлица. Когато пристъпът премина, той каза задъхано:
– Трябваше да се прибереш у дома, както ти казах. Но ти не се подчини и пазачите ти не докладваха. Когато проверих местоположението ти, беше твърде късно. Иска ми се да бях стигнал при теб по-рано, но не можех просто да почукам на вратата. Трябваше да планирам.
– Проверил си местоположението ми? Какъв план?
– Експлозията. Да отвлека вниманието на съществата, за да стигна до теб. GPS-а[6]. На ръката ти.
О, Боже! Бяха взривили бомба заради нея. Сълзи на вина опариха страните ù. „Вината е моя.“ Те всички можеше да умрат заради нея.
– Не разбирам. GPS? – тя едва успяваше да говори заради заседналата буца в гърлото ù.
– Не е контрол върху раждаемостта, както ти казахме. А чип. Винаги сме били в състояние да те проследим.
Ченето ù увисна, когато още един горещ приток на предателство мина през нея. Предателство и болка, и ярост, всички те смесени с вината ù. Как смееха! Никога не се беше чувствала по-осквернена. Искаше да плаче. Искаше да крещи. За първи път в живота си искаше да убива.
„Предполагам, че все пак съм била Стръв“ – помисли тя почти истерично. Колкото и неумишлено да го беше направила, тя беше довела Ловците право до вратата на Мадокс.
– Оставихме един от нашите да бъде хванат вчера – каза Макинтош, а погледът му беше оцъклен и далечен. – Той отведе демоните до клуба. Оставихме ги там и решихме да се върнем да ги приберем по-късно. Заради теб. – Той се усмихна слабо, преди да се превие в нов пристъп на кашлица. Когато утихна, Ашлин видя как от възпалените му очи започнаха да се стичаха кървави струйки.
– Отключи ме, д-р Макинтош! Моля те! Помагах ти през всички тези години. Не ме оставяй да умра тук!
Той не отговори няколко секунди. После, за нейна изненада, се изправи тежко на крака. Изкуцука до нея и коленичи зад стола. Отключи белезниците със слаби ръце. Металът падна на земята с тупване и Ашлин беше свободна.
Тя стана от стола и клекна до него. Той дишаше тежко, борейки се за всяко плитко поемане на въздух. Изглеждаше така, сякаш нямаше да преживее и час. Въпреки гнева си, въпреки всичко, което той беше направил, тя усети в нея да се надига жалост.
– Къде са другите жени – попита тя нежно, избирайки информацията пред бягството.
Пауза. Свистящо вдишване.
6
GPS (Global Positioning System) – Глобална система за позициониране. Спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Б.пр.