Може би нямаше да иска да си тръгне.
Ха! Жени като нея никога не искаха мъже като него. Той се раняваше за удоволствие, за облекчение. Налагаше му се. Понякога имаше чувството, че ще умре, ако не го направи. Ако тя знаеше, щеше да му се присмее. Най-добре беше да е далеч от него и далеч от Ярост.
Когато епидемията отминеше, той щеше да пусне Даника да си върви. Не можеше да отиде с нея, за да я защитава, нито тя щеше да иска той да го направи. И не можеше да спре Аерон да следва дълга си.
За Рейес не можеше да има щастлив край.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Ашлин се носеше в свят на безсъзнание. Познаваше само сенки. Сенки и един глас. Всички гласове от минало и настояще се бяха отдръпнали в благоговение пред този. Беше глас, който Ашлин беше чувала и преди. Безплътен като привидение. Много модерно привидение, което беше леко отегчено и все още смучеше близалка.
– Върнах сеее – кикотене. – Няма нужда да изразяваш радостта си. Чувствам любовта. Така. Хей! Мисли ли за приказките, или какво? – каза онзи женски глас от килията. Богинята. – Имам, колко? Седмица макс, преди да ме открият, затова трябва да отметна това el pronto[7].
– Мислих за това – едва успя да промълви Ашлин.
– Добре.
Така, значи богинята все пак я чуваше. „Жертва – проектира тя в ума си. – Трябва да пожертвам нещо, за да разваля проклятието на Мадокс.“
– Дзън-дзън-дзън. И какво трябва да пожертваш, момиче?
„Все още не знам.“ Или по-скоро все още не искаше да мисли. „Как се казваш?“ Това беше много по-проста тема.
– Казвам се… Аня.
Аня. Красиво име. Но имаше кратко колебание, сякаш тя обмисляше какво да каже. Имаше ли богиня на име Аня, или някакъв вариант на името? Умът на Ашлин беше празен. „Ти…“
– Ъ, сега обсъждаме жертвата. Концентрирай се! Не нарушавам пряка заповед само за да може ти да съсипеш сладкия ми малък бунт. Зададох ти въпрос и би ми харесал директен отговор.
Жертва. Да. Концентрирането беше трудно, когато умът на човек беше като каша. Но едно нещо тя знаеше съвсем сигурно – че животът без Мадокс би бил нетърпим. И че тя би се отказала от любимия си, за да го спаси.
– Така е по-добре – каза Аня, отново прочитайки мислите ù. – Но не мислиш достатъчно на едро. Хайде, да не си изпуснала най-важния урок от тези твои приказки? Сега е шансът ти да докажеш, че безполезният ти шеф те е научил на нещо ценно все пак.
Ценно. Тази единствена дума се заби в нея и внезапно Ашлин разбра. Кръвта ù се смрази само като мислеше за това. „Най-добрата жертва е живот за живот.“
– Ето. Знаех, че ще отговориш правилно. Това означава твоя за неговия, меченце. Достатъчно силна ли си?
Какво би изтърпяла за него? Всичко. Дори болка, дори смърт. Да го спаси беше по-важно, отколкото да го задържи.
– Добре тогава. – Аня плесна с ръце. – Да започваме купона! Събуди се! Той се нуждае от теб.
Образът на Мадокс изплува в съзнанието ù и тя помисли, че може би усеща ръката му да стиска нейната, вливайки сила в тялото ù. После… нещо – присъствие и топлина, нахлу в тялото ù, понесе се през нея и изцели възпалението в дробовете ù и натъртените ù мускули.
Ашлин отвори очи и откри Мадокс да се взира в нея. Изглеждаше уморен, но я видя и се усмихна. Това беше най-красивата гледка, която беше виждала някога.
Можеше ли наистина да се откаже от него?
* * *
Три дни по-късно Ашлин беше достатъчно силна, за да напусне болницата. Мадокс я отнесе обратно в крепостта, без да продума и дума и право в стаята си. Тя зърна няколко от воините в коридорите. Някои изглеждаха мрачни, други ядосани, но всички ù кимнаха, сякаш вече приемаха присъствието ù, дори да не им харесваше.
Щом вратата на спалнята беше затворена и заключена, Мадокс пусна Ашлин да стъпи на краката си, плъзгайки тялото ù по своето. Той отпусна ръцете си отстрани и прекъсна контакта.
– Научи ли нещо ново за жените? – попита тя, без да се отмества от него. Горещината му я обвиваше и близостта му я измъчваше.
– Били са освободени. Всички, освен Даника, която подлудява Рейес, обиждайки го непрекъснато. – Той огледа лицето ù. – Как се чувстваш?
– Добре – каза тя и това беше истина. Все още имаше лека кашлица и леко дразнене в гърдите, но беше почти излекувана. Което означаваше, че е време. Време беше да го спаси.