Знаеше, че повечето аматьори се разочароват, ако не открият още в първия час някоя монета или артефакт. А тя беше методична и, както изглежда, неуморна. Още две черти, които той ценеше високо в партньора си по екип.
Щом се налагаше да работят заедно най-малко два месеца, поне можеше да извлече най-доброто от ситуацията.
Той заплува към нея и в знак на примирие я тупна по рамото. Тейт се обърна — очите й гледаха вяло през маската. Матю посочи зад тях и видя как същите тези очи блясват одобрително: зад тях плуваше отряд миниатюрни, поръсени със сребро лещанки. В следващия миг те промениха рязко посоката си, плъзнаха се в блещукаща вълна на петнайсетина сантиметра от протегнатите пръсти на Тейт и изчезнаха.
Тя все още се смееше, когато видя баракудата.
Беше на около метър от тях и се носеше неподвижно с озъбена усмивка и втренчени очи. Този път бе неин ред да посочи. Когато видя, че е по-скоро впечатлена, отколкото уплашена, Матю възобнови огледа си.
От време на време Тейт хвърляше поглед назад, за да се увери, че движенията им не привличат вниманието на баракудата. Но тя се държеше кротко на разстояние. Когато малко по-късно погледна зад себе си, хищната риба бе изчезнала.
Забеляза конгломерата точно когато Матю постави ръката си върху него. Възмутена от собственото си невнимание, което според нея бе единствената причина да не го види първа, тя се премести с още няколко метра на север.
Дразнеше се от навика му да работи в нейната територия. За малко да го изпуснеше от очи и той буквално се оказваше под носа й. С пренебрежителен жест тя се отдалечи, ритайки силно с крака. Проклета да е, ако му позволи да си мисли, че тъпото му парче скала я интересува, колкото и обещаваща да изглеждаше покритата му с камъчета повърхност.
И точно тогава откри монетата.
Малкото петно тъмен пясък привлече вниманието й. Разрови го повече по навик, с мисълта, че най-вероятно ще открие нечие ресто или ръждясала консервена кутия. Но почернелият диск лежеше само на два сантиметра под наноса. От момента, в който го изтръгна от леглото му, Тейт знаеше, че държи в ръцете си легенда.
„Испански дублон“ — помисли си тя, зашеметена от откритието. Мечтата на пиратите, плячката на морските разбойници.
Осъзнавайки, че е спряла да диша, опасна грешка за всеки гмуркач, тя си пое бавно дъх, докато търкаше с палец почернялата монета. В ъгълчето на ъгловатия диск се появи мътният блясък на сребро.
Погледна предпазливо през рамото си да се увери, че Матю е зает и пъхна монетата в ръкава на непромокаемия си костюм. После, изпълнена със самодоволство, започна да търси нови находки.
След като измервателните й уреди и часовникът й показаха, че времето им изтича, тя маркира местоположението си и се обърна към своя партньор. Той кимна и посочи с палец нагоре. Заплуваха на изток, бавно изкачвайки се към повърхността.
Торбата му за находки тежеше от конгломерат и той й я посочи преди да махне с ръка към нейната, която висеше празна на кръста й. Тя вдигна рамене, доколкото й позволяваха бутилките, и разсече повърхността секунди преди него.
— Лош късмет, Червенушке.
Тя изтрая триумфалната му усмивка, докато плуваха към корабчето.
— Може би. — Тя сграбчи стълбата на „Приключение“ и метна плавниците си на палубата близо до мястото, където бе застанал баща й. — А може би не.
— Как беше? — попита Рей, щом дъщеря му стъпи на палубата, и й помогна да свали колана с тежестите и кислородните бутилки. После забеляза празната й торба и се опита да прикрие разочарованието си. — Нищо свястно значи?
— Не бих казал — отбеляза Матю и подаде на Бък пълната си торба преди да се заеме с ципа на костюма си. От косата му капеше вода и образуваше локва в краката му. — Може да изскочи нещо свястно, след като го одялкаме оттук-оттам.
— Момчето има шесто чувство за тия неща.
Бък остави торбата на една от пейките. Вече го сърбяха ръцете да грабне чукчето и да обработи конгломерата.
— Аз ще се заема с него — предложи Марла. Тя носеше шапката си с цветя и жълта като канарче деколтирана рокля без ръкави, която открояваше още повече огнената й коса. — Първо искам да направя няколко снимки обаче. Тейт, вие двамата с Матю си налейте по нещо студено и хапнете. Знам, че тия двамата изгарят от нетърпение да слязат долу и да си пробват късмета.
— Добре. — Тейт приглади назад мократа си коса. — А, и като говорим за късмет… — Тя дръпна ръкавите на костюма си и половин дузина монети се изсипаха с дрънчене на палубата. — И на мен ми се отвори малко.